Национален музей „Васил Левски“

Националният музей „Васил Левски“ в Карлово е посветен на българския национален герой Васил Левски.

Национален музей „Васил Левски“
Сградата на експозиционната зала.
Местоположение	Карлово, България
Тематика	История на България
Основан	1937 г.
Обект на БТС	44
Работно време
Лятно работно време	8.30 – 13.00 ч. 14.00 – 17.30 ч. (почивни дни: няма)
Зимно работно време	8.00 – 13.00 ч. 14.00 – 17.00 ч. (почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Директор	Дора Чаушева
Адрес	ул. „Генерал Карцов“ 57, Карлово 4300
Телефон	0335/ 934 89
Сайт	www.vlevskimuseum-bg.org
Местонахождение в Карлово 42.642222, 24.803056
Национален музей „Васил Левски“ в Общомедия

Обхваща родната му къща, експозиционна зала, мемориален параклис „Всех святих болгарских“, Чардаклиевата къща и Онбашиевата къща.

Жилищната сграда

История

През Освободителната война къщата, в която е живял Левски със семейството си, е опожарена.^[1] . Тя е изоставена, голяма част от имота е превърната в сметище, а другата част е обсебена от съседите Чардаклиеви, които са братовчеди на Васил Левски, наследници на сестрата на Гина Кунчева – Дора Чардаклиева. Така се стига до 1932 г., когато режисьорът Васил Гендов подготвя заснемането на филм за Апостола. В същото време има решение на Общинския съвет на Карлово за събаряне на къщата с цел разширяване на прилежащата улица, а според слухове всъщност е защото закрива изгледа към кръчмата на кмета. Ужасен от тази мрачна перспектива, Гендов се заема да спасява каквото може, изоставяйки филма си. В този критичен момент режисьорът се сеща за своя далечен родственик Петър Димков, който е командир на Карловския гарнизон. Димков изпада в ярост, когато Гендов го осведомява за готвещото се кощунство, качва се на файтона си и двамата отиват при кмета Аристотел Янакиев, който започнал да се оправдава с градоустройствените регулации. Полковник Петър Димков разполага военен караул около къщата и издава заповед да се „стреля на месо“, ако някой направи опит да я срути. Така родната къща на Васил Левски е спасена за поколенията. Димков организира набирането на средства за възстановявнето на обекта. Дарител е цялото население на Карлово - и българи, и турци.^[2][3]

През 1937 г. къщата е превърната в музей и негов първи уредник е Никола Славчев. През 1954 г. е включен в националната музейна мрежа, а през 1955 г. до нея е изградена зала за документална експозиция. В периода 1968 – 1992 г. музеят е филиал на историческия музей в Карлово. Придобива самостоятелност през 1993 г.^[4] От 1994 г. в Карлово музейният комплекс се възстановява и разширява. Към музейния комплекс са включени Чардаклиевата къща и мемориалният параклис „Всех святих болгарских“. От 21 юли 2000 г. музеят придобива званието държавен културен институт с национално значение.^[5]

Експозиция

В продължение на няколко десетилетия в нея са събирани и се съхраняват вещи, документи и снимки, свързани със семейството, с живота и делото на Васил Левски, на негови сподвижници както от Карлово, така и от други краища на страната. Пазят се почти всички научни биографични изследвания и литературни творби, посветени на Левски, произведения на изобразителното изкуство.^[6]

Къща музей

Къщата представлява едноетажна сграда, състояща се от стая, вкопана в земята, зимник, килер, в който се съхраняват сандък с брашно и нощви, и скривалище. В приземната част се намират две стаи. До къщата има разположена долапена работилница за плетене на гайтани и полуоткрита бояджийница. След като в годините около Освобождението къщата рухва, през 1933 г. е изготвен проект от архитект Димитър Иванов и сформиран обществен комитет за реставриране на родната къща на Васил Левски, начело с кмета на Карлово Аристотел Янакиев и с помощта на жителите на Карлово и войници от местния гарнизон. Възстановяването на вътрешната уредба в къщата е поверена на дъщерите на сестра му Яна.^[7]

Експозиционна зала

Експозиционната зала е построена през 1965 г. В нея са представени материали, посветени на родното място и рода на Васил Левски^[8] – произведения на изобразителното изкуство, които отразяват важни моменти от живота и революционното дело на Апостола, вещи, документи и снимки на Васил Левски, научни биографични изследвания и литературни творби на български и чуждестранни автори, посветени на Апостола. Тук могат да се видят още устав на БРЦК, униформа от Първата българска легия, знамето на Карловския революционен комитет, основан от Апостола през 1869 г.^[9]

Мемориален параклис

През 2000 година в музейния комплекс е построен по проект на архитект Мария Каразлатева мемориалният параклис „Всех святих болгарских", в памет на Апостола. В него се съхраняват част от неговите коси.^[6] Иконостасът е изработен от Явор Петров и Марин Куртев, иконите и стенописите са дело на Владимир Аврамов и Йордан Христов. В параклиса звучи ангелогласният хор на Йоан Кукузел с „Достойно есть“, едно от любимите песнопения на Левски.^[10]

Чардаклиева къща

Чардаклиевата къща е разположена непосредствено до родната къща на Васил Левски. В нея е живяло семейството на Дона Чардаклиева – сестрата на Гина Кунчева. Къщата е възстановена през 1994 – 1996 г. През нея минава входа за комплекса. В къщата има камерна зала за временни изложби.^[11]

Туризъм

Националният музей „Васил Левски“ е част от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Намира се под № 44.^[6] Музеят се посещава от около 35 000 души годишно.^[4]