Невестино (област Бургас)

Невестино е село в Югоизточна България. То се намира в община Карнобат, област Бургас.

Тази статия е за селото в Област Бургас. За другите села с това име вижте Невестино.

---

Невестино
Невестино 42.731547, 26.942512 Невестино
Общи данни
Население	504 души[1] (15 март 2024 г.) 20,3 души/km²
Землище	24,908 km²
Надм. височина	219 m
Пощ. код	8431
Тел. код	05528
МПС код	А
ЕКАТТЕ	51202
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Карнобат Георги Димитров (независим политик; 2007)
Кметство    – кмет	Невестино Дянко Ненчев (БСП)

Изглед към Карнобатската котловина от лозовите масиви в източната част на с. Невестино

География

Невестино е разположено в южното подножие на Карнобатската планина. Републикански път II-73 минава покрай селото, за което има отбивка отстояваща на 3.5 км от центъра на селото. Карнобат е на 13 км, а Бургас на 60 км. Невестино е известно с лозовите си масиви намиращи се в най-източната част на подбалканския лозаро-винарски район „Розова – долина“.^[2] Отглеждат се прословутите сортове мускат отонел, червен мискет, както и каберне – совиньон, памид и други. „Ачмите“, „Качка“, „Опашката“ и т.н. са местности служещи за ориентир и наименование на различните лозови масиви покрай селото.

Червен мискет от с. Невестино (Бургас)

История

Старото му име е Герделии. Старото име идва от това, че по време на османската власт, селото е нападано и опожарявано от турците, а селяните за да преживеят после са правели големи (човешки бой) глинени гърнета наречени „гердели“, които са заравяли в земята, а в тях са насипвали зърно.

Според Славчо Чанев в книгата му „Сигмен, имена и хора“,^[3] се прави предположението, че при осъвременяване на старото име Гердалии на Невестино през 1934 г., се е изхождало най-вероятно от значението на думата гердза – „жена, която се гизди, която се конти“, от турското герес, герджик-гиздав, спретнат, хубав. във връзка и с гердек – „брачно легло“.

Невестино се причислява към северните села от бившата Карнобатска околия, които имат общо икономическо и историческо развитие и се различават по своята материална култура от селата на юг от Карнобат. Благоприятстващото за развитието на селата в този район е географското положение – плодородната Карнобатска котловина и важния Ришки проход използван още от древността. Най-старите селища, запазени от Средновековието, са разположени именно от двете страни на Ришкия проход – Прилеп, Лозарево,^[4] Подвис, Костен, Раклица.

Но наличието на прохода е оказвал влияние и на етническия състав на населението, заради нашествията. Тук българите живеели смесено с турското население, но винаги са имали числен превес. Чуждите пътешественици минавали по тези земи и прохода в XVI, XVII и XVIII в. споменават почти всички тези села.

Интересни и ценни са сведенията, които получаваме за с. Герделии от османотурските документи преведени от проф. Е. Грозданова. Те засягат облагането на немюсюлманското население в пределите на Османската империя с данъка джизие. Той принадлежи към шериатските данъци. Той дава израз на религиозната дискриминация спрямо поданиците друговерци в Османската империя. В българските и останалите земи под османска власт той се изисква ежегодно от християни и юдеи, като правило в полза на държавната хазна. Данъкът е паричен и с течение на времето се увеличавал многократно и около средата и втората половина на XVII в. постъпленията от него съставляват от 1/5 до 1/4 от всички парични приходи на империята. До 1690 г. джизието се разпределя по облагателни единици „хане“ (от перс. дом, къща). Най-често то съответства на немюсюлманско домакинство от мъж и жена, без или с деца. Според случая обаче то може да има по-широки или по-тесни рамки.

Според тези османски официални документи за броя на немюсюлманското население в с. Герделии през:

„1639 г. – има 29 ханета, от които 10 нови (немюсюлмански домакинства), според списъка за джизието на неверниците във вилаета на самия стар Сюзеболу (гр. Созопол) в каза Рускасри.“

"1688 г. – има 63 „ханета“ в каза Карън абад (гр. Карнобат)."^[5]

За сравнение съседните села имат съответно – с. Сункурлъ (дн. гр. Сунгурларе) – 36 „ханета“, с. Курдкуд (дн. с. Вълчин) – 13 „ханета“, с. Секбан (дн. с. Сигмен) – 22 „ханета“. За този период с. Искеле-и Бергос (в превод: пристанище на Бургас) дн. гр. Бургас е с едва 11 „ханета“.

Данните от тези османски официални документи ни дава основание да допуснем, че с. Герделии (дн. с. Невестино) е било с голям брой християнско българско население в сравнение с останалите села в региона, което пак доказва патриархалната му затвореност.

Но все пак за периода на XVII в. или дори и по-рано има доказателства за преселвания в Невестино на българското население полянци от Северна България. Това твърдение е направено въз основа на езиково – исторически и диалектоложки анализ. Полянците се разселват на юг през старопланинските проходи и се установяват в карнобатските села Подвис, Прилеп, Костен, Лозарево, Климаш, Невестино, Сигмен, Искра, Огнен и Терзийско, а така също и в отделни села в Сливенско, Ямболско и Бургаско, чак до северните склонове на Странджа планина.^[6]

Въпреки сходните икономически и най-вече културни връзки обединяващи всички тези села, селата в подножието на Карнобатската планина и в откритите мочурливи места в поречието на река Мочурица – Невестино, Сигмен, Искра, Мъдрино и Кликач, са преживели много по-страшни мизерии и нищета от тези разположени от двете страни на прохода. Тук българите живеели в сламени къщи, изградени от керпич, били гладни и парцаливи – единственото нещо за ядене бил изпеченият в гореща пепел хляб. Поради многото нашествия и променяща се обстановка, хората в селата водели затворен патриархален живот и това довело до ясното им разграничаване в културата и бита спрямо близките села, разположени на юг от Карнобат. Главните занаяти са били земеделие и скотовъдство. Поради благоприятните природо-географски условия отрано тук се е издигнало лозарството по склоновете на малката Карнобатска планина. Занаятчийството и търговията не били развити, въпреки наличието на важна пътна артерия. Тук затвореното натурално стопанство в края на XVIII в. и началото на XIX в. се разпадало бавно. а липсата на сношения не давала възможност за проникване на нови културни влияния в бита и традициите на района.^[7]

Население

Население на с. Невестино (старо име с. Герделии до 1934 г.)

Година	1880 г.	1884 г.	1887 г.	1892 г.	1900 г.	1905 г.	1910 г.	1920 г.	1926 г.	1934 г.	1946 г.	1956 г.	1965 г.	1972 г.
Жители	620	673	674	750	728	839	887	907	1016	1126	1247	1034	1023	808

Данни от преброявания на населението на България според Статистическото бюро, Главна дирекция на статистиката, Централно статистическо управление, Национален статистически институт^[8]

Година	2002 г.	2003 г	2004 г.	2005 г.	2006 г.	2007 г.	2008 г.	2009 г.	2010 г.	2011 г.	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.	2018 г.
Жители	734	713	695	672	669	679	661	642	633	573	554	539	526	510	497	481	475

Данни според ИНФОСТАТ ^[9]

Официална статистика на Източно-Румелийското население 1880 г. ^[10]

Таблица население на с. Герделии, 1880г. ^[11]

Още в старите турски документи за събирания данък джизие през 1688 г. се съобщава, че в Герделии има 63 ханета, което условно може да се приравни на приблизително 315 души християни и е най-голямото поселище от съседните му.^[12]

В пределите на Източна Румелия през 1880 г. село Герделии е имало 76 къщи със 102 семейства и общо население от 620 души, като всички са българи, няма турско население. Има само 33 души циганско население. Това отново доказва чисто българския характер на селото и неговата патриархална затвореност.^[13]

От 1880 г. до 1946 г. числеността на населението почти без изключения е нараствало, което се обуславя от близостта му до важна пътна артерия, близостта на Карнобат, както и възможността за прехрана и поминък, благодарение на плодородната земя в землището на селото.

Промените от 1944 г. в България и започването на комунистическия режим се отразяват негативно върху числеността на населението, основно поради бързата индустриализация на страната, изразяваща се в бързо изграждане на заводи и фабрики в големите градски центрове. Голяма част от селското население се отправя към градовете с надежда за по-добра прехрана и реализация. Тази негативна тенденция се запазва и до наши дни, като все пак възможността за развитие на земеделие и лозарство задържат част от населението.

Обществени институции и забележителности

• В с. Невестино има читалище „Просвета-1928 г.“, построено с църковната помощ на Сливенската епархия

• Клуб на пенсионера
• Детска певческа група и самодейци пенсионери
• Църква „Свети Георги Победоносец“ – построена през 1880 г. от тревненски майстори
• Лозанската чешма – на 3 км от селото
• В парка в централната част на селото до църквата е изграден паметник, изработен от каменни плочи и мраморна плоча отпред с надпис. Представлява правоъгълник с височина 2,00 м, широчина 1,50 м и дебелина 0,50 м. Паметникът е посветен на загиналите във Втората световна война. Надписи на паметника: „В памет на загиналите в Отечествената война 1944 – 1945“. Списък на загиналите: ред. Димитър Р. Жеков род на 15.03.1921 г. убит на 09.03.1945 г. край с. Драва – Соболч Унгария, мл. серж. Сивил Д. Стоичев род. на 19.03.1919 г. убит на 18.11.1944 г. гр. Куршумлии – Югославия, ред. Желю Р. Куцаров род. на 15.11.1914 убит на 11.09.1944 край гр. Кула^[14]
• ЗПК Надежда^[15]

Културни и природни забележителности

От 2007 г. селото има сбор, който се провежда на първата събота от месец май.