Неохори (дем Аристотел)
селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Неохори или Ново село (на гръцки: Νεοχώρι, Неохори, Неохори, катаревуса: Νεοχώριον, Неохорион, старо Νοβοσέλο, Новосело) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония.
Тази статия е за селото в Халкидики. За други селища на име Ново село вижте Ново село. За други селища на име Неохори вижте Неохори.
Remove ads
География
Неохори е село в историко-географската област Мадемохория (Мадемските села). Разположено е на 8 километра североизточно от демовия център Арнеа (Леригово) в южните поли на планината Пиявица (на гръцки Стратонико Орос).
История
В Османската империя
При заселването на славяните на Балканите източната част на Халкидика е пославянчена, като българският език се запазва до края на XIX век. Селото е основано около 1500 година. За пръв път е споменато в търговски договор от 1640 година, пазен днес в библиотеката на манастира Ивирон. Ново село е едно от 12-те мадемски села, които взимат участие в гръцкото въстание на Халкидика през 1821 година под водачеството на Анастасиос Каратасос и Емануил Папас.[1]
В 1819 година Атанасиос Стагиритис, който вероятно е от Извор, пише в „Ипериотика или история и география на Епир“:
| „ |
Κατά τά Ανατολικά παραθαλάσσια τῆς Μακεδονίας, ὅπου ἦταν ἡ χώρα Χαλκιδική καλουμένη, ὠνομάζονται ἔτι κωμοπόλεις, καὶ κῶμαι , καὶ ὄρη, καὶ ἄλλα τοιαῦτα, μὲ ὀνόματα Βουλγάρων · Ἴσβουρος, Στανὸς , Νιβοσέλον καὶ λοιπά · σώζονται καὶ τινὲς λέξεις, καὶ τρα ξούδια εἰς γλῶσσαν ἑλληνικὴν, περιέχοντα ὀνόματα Βουλγάρων · εὑρίσκονται καὶ ὀνόματα τινῶν ἀρχαίων ἐγκατοίκων Βουλγάρων Ψυχή Βουλγάρου ὅμως ἤδη δὲν ὑπάρχει , καθὼς εὑρίσκονται περὶ τὴν Θεσσαλονίκην καὶ ἀλλαχου , οὔτε ἄλλου ἔθνες , ούτε γλώσσης , ἐκτὸς τινῶν Λατινικῶν , μανίκια , κολίγας , και τινων ἄλλων . Ἐκ τούτων οὖν φαίνεται ὅτι ἦσαν καί ἐκεῖ Βούλγαροι ἐγκάτοικοι, πλήν ἐξελληνίσθησαν, ἀναγκαζόμενοι μά λιςα ὑπὸ τῆς ̓Εκκλησίας, καὶ τῶν ἐκεῖ ἐθίμων · ἐπειδὴ δὲν εἶχον ὄντε ̔Ιερᾶς ὄντε ἐκκλησιαςικὰ βιβλία εἰς τὴν γλῶσσαν αὐτῶν. По източното крайбрежие на Македония, където е била областта наречена Халкидики, някои паланки, и села, и планини и всякакви подобни, носят български имена: Исвурос, Станос, Новоселу и други. Оцелели са и някои думи и песни на гръцки език, съдържащи имената на българи. Намират се и имена на старите жители българи. Но няма жива душа българин, както се намират около Солун и на други места, нито от някой друг народ или език освен латински - μανίκια [ръкав], κολίγας [колега] и малко други. От всичко това изглежда, че е имало там жители българи, вече погърчени, принудени от Църквата и[2] тамошните обичаи, тъй като те нямаха свещеници, нито църковни книги на своя език.[3] |
“ |
Според данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Ново село и съседното Извор все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. Васил Диамандиев пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години е слушал да се пеят по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.[4]
Църквата „Свети Георги“ е от 1858 година. Църквата „Свети Димитър“ край селото също е от XIX век.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ново село (Novo Selo), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) представя Ново село като българско село с една църква и училище.[7]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ново село живеят 500 жители гърци християни.[8]
В Гърция
В 1912 година, по време на Балканската война, в Ново село влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
В гората североизточно от селото е параклисът „Свети Илия“.[1]
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads