Никифор Вриений (етнарх)

Никифор Вриений (на гръцки: Νικηφόρος Βρυέννιος) е византийски генерал/военачалник, етнарх и бунтовник против император Михаил VI Стратиот.

Никифор Вриений
Роден	XI век Одрин, Византия
Починал	1058 г.
Военна служба
Звание	Етнарх
Семейство
Деца	Никифор Вриений Стари Йоан Вриений

Никифор Вриений служи при император Константин IX Мономах като етнарх в тема Македония, където командва чуждестранни наемни контингенти.^[1] През 1051 г. той побеждава печенезите, които много години ограбват балканските провинции. През 1054 г. той участва със своята македонска войска в поход против селджуките.

Когато Константин IX през януари 1055 г. е на смъртно легло, Никифор Вриений е към военните, които искат дука на тема България Никифор Протевон († 1055) на трона на Константинопол. Този план се проваля от зълвата на Константин Теодора III, която вкарва съперника в манастир и поема управлението след смъртта на Константин. Никифор Вриений е уволнен и заточен.

След смъртта на Теодора на 31 август 1056 г. следващият император Михаил VI Стратиот извиква обратно Никифор Вриений от изгнанието. Той получава предишния си ранг, но не и отчуждените си имоти. Той е изпратен през 1057 г. отново с контингент от 3000 мъже за подкрепа на заплашената от селджуките тема Кападокия и той решава да свали Михаил VI. Той разчита на недоволните известни генерали от Изтока, между тях Исак I Комнин. При пристигането му в Кападокия Вриений наказва един императорски чиновник, който не му се подчинява и го вкарва в затвор. Офицерите, които имат конфликт заради заплащането им не го следват, пленяват го и го ослепяват и го закарват в Константинопол. Това кара неговият съюзник Исак I Комнин да узурпира. На 30 август 1057 г. Михаил VI е свален от трона.

Никифор Вриений е баща на узурпатора Никифор Вриений Стари († 1094) и Йоан Вриений († 1078). Дядо е на историка Никифор Вриений († 1137), женен за Анна Комнина, дъщеря на император Алексий I Комнин.^[1]

Източници

• Михаил Аталиат 53 – 54
• Михаил Глика 599
• Анна Комнина, Алексиада 1 Архив на оригинала от 2014-10-06 в Wayback Machine., 12 – 20
• Йоан Скилица, Konstantin IX 24 – 25; Theodora 1, Michael VI 3 – 6
• Йоан Зонара 18, 2

Литература

• ((fr)) Cheynet, Jean-Claude (1996). Pratique de la révolte. Pouvoir et Contestations à Byzance (963–1210) (online). Paris: Publications de la Sorbonne, No.76, doi:10.4000/books.psorbonne.3837, chapter-DOI:https://doi.org/10.4000/books.psorbonne.3844, http://books.openedition.org/psorbonne/3837
• ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
• Savvides, Alexios G.; Hendrickx, Benjamin (2008). Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization, Vol. 2: Baanes–Eznik of Kolb. Turnhout: Brepols Publishers, p. 162, ISBN 978-2-503-52377-4
• Treadgold, Warren (1997). A History of the Byzantine State and Society. Stanford, California: Stanford University Press, ISBN 0-8047-2630-2, https://books.google.com/books?id=nYbnr5XVbzUC