Николай Мингрели

Николай Давидович Мингрели (на руски: Николай Давидович Мингрельский), по рождение Николай Дадиани (на грузински: ნიკოლოზ დავითის ძე დადიანი), е последният владетел на грузинското княжество Мегрелия. Руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Кандидат за български княз през 1886 г..

Николай Мингрели
грузински княз и руски офицер
Роден	4 януари 1847[1] Мегрелия, Грузия
Починал	1903[2] Санкт Петербург, Руска империя
Погребан	Мартвили, Грузия
Религия	Грузинска православна църква
Награди	Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен
Герб
Семейство
Род	Дадиани
Николай Мингрели в Общомедия

Биография

Николай Дадиани е роден на 4 януари 1847 г. в Зугдиди. Наследява на шестгодишна възраст историческата и етническа област Мегрелия от баща си княз Давид от династията Дадиани (1853). Поради малолетието си управлява с помощта на регентство, оглавявано от майка му, Екатерина Чавчавадзе.

По време на Кримската война част от княжеството му е временно окупирана от османски войски.^[2] След като турците са прогонени с руска помощ, се преселва в Санкт Петербург, където получава военно звание флигел-адютант на цар Александър II и е зачислен в гвардията.^[1]

През 1857 г. в Мегрелия избухва селско въстание, използвано от руските власти, които фактически ликвидират независимата грузинска власт.^[2] Княжеството е юридически включено в състава на Руската империя (1867). Николай Дадиани се отказва официално от владетелските си права в замяна на 1 милион рубли и княжеска титла Дадиан–Мингрелски).^[1] Семейството му запазва обширните си поземлени имоти, наследени след смъртта на майка му Екатерина през 1882 г.^[2] Зачислен е като офицер в гвардейска кавалерийска част (1975). Николай Дадиани израства при двора на императора в Петербург и в Париж, където довършва образованието си.^[1]

Участник в Руско-турската война (1877-1878). Служи в предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в освобождението на Търново, овладяването на Шипченския проход през юли 1877 г., в битката при Нова Загора и др. Уволнява се от руската армия с повишение във военно звание генерал-майор през октомври 1878 г.^[1]

След избухването на „Българската криза“ през ноември 1886 г., руската дипломация лансира кандидатурата на Николай Мингрели като български княз на мястото на абдикиралия Александър Батенберг. Предложението е отхвърлено както от регентството на Княжество България така и от Великите сили.^[3]