Николай Михайлович

Велик княз Николай Михайлович Романов (на руски: Николай Михайлович Романов) е руски велик княз от рода Романови. Офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Историк.

Николай Михайлович Николай Михайлович
руски офицер, аристократ от рода Романови
Роден	14 април 1859 г. (стар стил) Царское село, Руска империя
Починал	24 януари 1919 г. (59 г.) Петроград, Съветска Русия
Учил в	Московски държавен университет
Награди	Орден „Свети Станислав“ I степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден Свети Владимир III степен Златно оръжие „За храброст“ Pour le Mérite Орден за вярност Орден на слона кавалер на Почетния легион
Герб
Семейство
Род	Холщайн-Готорп-Романов
Баща	Михаил Николаевич
Майка	Олга Фьодоровна
Братя/сестри	Анастасия Михайловна Сергей Михайлович Александър Михайлович Георги Михайлович Алексей Михайлович Михаил Михайлович
Николай Михайлович в Общомедия

Биография

Николай Романов е роден на 26 април 1859 г. в Царское село в семейството на великия княз Михаил Николаевич, четвърти син на император Николай I. Майка му е великата княгиня Олга Фьодоровна, с роджено име принцеса Цецилия фон Баден-Хохберг, дъщеря на великия херцог Карл-Леополд от Баден-Хохберг. Расте с пет братя и една сестра в Тифлис, където баща му е кавказски наместник (генерал-губернатор) и получава домашно образование.

Посвещава се на военното поприще. Произведен е в първо офицерско звание през 1875 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) на Кавказкия фронт. Служи в Кавказката учебна рота и 2-ри стрелкови батальон (1877 – 1879). За битката при Аладжа е награден с орден „Свети Георги“ IV степен (1877).

След войната служи в лейбгварейския Гренадирски полк (1881). Завършва Николаевската академия та Генералния щаб (1885). Служи в Кавалерградския полк. Командир на 16-и Мингрелски гренадирски полк (1895) и на Кавказката гренадирска дивизия (1897).

Излиза в оставка от Руската армия с повишение във военно звание генерал-лейтенант през 1903 г. Ръководи Руското географско общество и Обществото за защита и съхраняване на паметниците на изкуството и старините. Занимава се с исторически изследвания. След Октомврийската революция е заточен във Вологда. Разстрелян на 30 януари на 1919 г. в Санкт Петербург. Реабилитиран е с постановление на Генералната прокуратура на Руската федерация на 9 юни 1999 г.

Исторически трудове

• Князья Долгорукие (1902);
• Граф Павел Александрович Строганов (1903);
• Дипломатические сношения России и Франции 1808 – 1812 т. I – VII (1905 – 1908 – 1914);
• Александр I.(1912);
• Императрица Елизавета Алексеевна (1908 – 1909);
• Переписка императора Александра I с его сестрой великой княжной Екатериной Павловной (1910);
• Генерал-адъютанты императора Александра I (1912);
• Донесения австрийского посланика Людвиг Лебцельтерна 1816 – 1826 (1913);
• Русский некрополь в Париже
• Петербургский некрополь
• Московский некрополь
• Провинциальный некрополь
• Русские портреты XVIII и XIX столетий. Издание Великого князя Николая Михайловича Романова (1905)