Николай Шиваров

Николай Стефанов Шиваров е български библеист и езиковед, професор, доктор на богословието. Преподава в Богословския факултет на Софийския и Великотърновския университет, а също и в Нов български университет. Автор е на множество трудове с широк тематичен спектър. Основна сфера на проучванията му са тълкувание на Стария Завет, въпроси от старозаветната история, библейската археология и херменевтика.

Николай Шиваров
български богослов
Роден	28 август 1930 г. София, Царство България
Починал	2 януари 2022 г. (91 г.) София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Богословски факултет на СУ
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Съвременна философия
Интереси	Теология
Текстове	Херменевтика на Стария завет

Биография

Роден е през 1930 година. Завършва Софийската духовна семинария през 1949 година и Духовната академия през 1953 година. Докторант е в катедра „Свещено писание на Стария Завет“ в периода 1953 – 1957 година. Става асистент, старши преподавател, доцент, а в 1971 година и професор.

Преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ – Филиал „Любен Каравелов“ в Кърджали. Преподава в Нов български университет от основаването му през 1991 година и води курсове по „Библейска археология“, „Библейска история“, „Въведение в Светото писание“, „Библейски символи в християнското изкуство“, „Библейска ангелология и демонология“, „Литургика“, „Угарит“, „Въведение в юдаизма“ и други.

Николай Шиваров е консултант на Pro Oriente във Виена от 1972 година, член и консултант е на редица международни комисии.

Офикията протопрезвитер му е дадена от патриарх Диодор Йерусалимски през 1989 година. Носител е на редица отличия, сред които на Антиохийската патриаршия, солунския митрополит, архиепископа на Кентърбъри и други. На 30 януари 2011 година Николай Шиваров е удостоен с ордена на Българската патриаршия „Св. св. Кирил и Методий“, I степен.^[1]

Почива на 2 януари 2022 година.^[2] Опелото му се извършва на 8 януари в столичния храм „Преображение Господне“ от епископ Поликарп Белоградчишки в служение с други свещенослужители. Погребан е в Централните софийски гробища.^[3]

Библиография

• Херменевтика на Стария завет, София: Нов български университет, 2009, 416 с. (ISBN 954-535-299-X)
• Вечното в двата библейски завета. Сб. с материали по библеистика, Велико Търново: Слово (ISBN 954-439-066-9)
• проф. протопрезв. Николай Шиваров, „Православието и светът днес“ Архив на оригинала от 2013-09-03 в Wayback Machine., pravoslavie.bg, 11 юни 2010