Никола Пиколо

Никола Савов Хаджиилиев – Пиколо (на гръцки: Νικόλαος Πίκκολος) е видна фигура на новогръцкото и новобългарско просвещение от първата половина на 19 век, лекар, филолог, писател, драматург и преводач.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Пиколо.

---

Никола Пиколо Νικόλαος Πίκκολος
българо-гръцки писател
Роден	27 ноември 1792 г. Търново, Османска империя
Починал	16 март 1865 г. (72 г.) Париж, Франция
Погребан	Пер Лашез, Париж, Франция
Никола Пиколо в Общомедия

Паметникът на Никола Пиколо във Велико Търново

Биография

Никола Савов Хаджиилиев е роден на 15 ноември 1792 година в Търново като син на видния търговец Сава хаджи Илия и жена му Теодора (Буюклюоглу).^[1] Има брат на име Теохар.

Учи в родния си град и в княжеската академия (лицей) „Свети Сава“ в Букурещ,^[2] ръководена от Константинос Вардалахос. Там получава заради дребния си ръст прозвището Piccolo („Малчо“).

През 1810 година Пиколо е вече втори преподавател по френски език в академията, редом с французина Франсоа Лорансон. В Букурещ той превежда книгата на Жан-Жак Русо „Емил, или за възпитанието“ на гръцки (1811), но преводът му остава неотпечатан.^[3]

Вардалахос смята Пиколо за един от своите най-способни ученици и го взема със себе си на остров Хиос. Пиколо преподава френски в тамошната гръцка школа (1815 – 1818). През 1818 година той е в Одеса, където прави новогръцки превод на „Филоктет“ от Софокъл и пише „Смъртта на Демостен“.^[4] Двете пиеси са играни с успех в гръцкия театър на града, а втората бива преведена по-късно на английски (1824).^[5] Одеската постановка на „Филоктет“ е първото в ново време представяне на древногръцка драма на гръцка сцена.^[6]

В Одеса Пиколо се включва в тайната гръцка революционна организация Филики Етерия. Избухването на Гръцкото въстание го заварва в Париж (1818 – 1821).^[7] Там пише в гръцки патриотичен дух поемата „Към лекаря Гларакис, завръщащ се в своето отечество Хиос“ (1820).^[8] По настояване на Адамандиос Кораис заминава за Лондон, за да търси подкрепа за въстаническата кауза. През 1822 година се установява на остров Идра с намерение да участва в политическия живот на нова Гърция. Впоследствие преподава философия в Йонийската академия на остров Корфу (1823 – 1824) и във връзка с това прави гръцки превод на Декартовото „Разсъждение за метода“ (1824).^[9]

След като завършва медицина в Болоня и Пиза (1829), работи като лекар в Париж (1829) и Букурещ (1829 – 1840). През 1829 – 1834 година е доверено лице на руския губернатор на Влахия граф Павел Кисельов.^[10] В 1839 година отпечатва на гръцки стихосбирката „Утехи“ (Παρηγορήματα).^[11]

През 1840 година се преселва в Париж, където остава до края на живота си. Там продължава своята книжовна работа: издава произведения на старогръцката и византийската литература,^[12] прави преводи от френски, английски и немски на новогръцки^[13] и от старогръцки на френски. Създал си име на един от водещите парижки елинисти, той се движи в средите на видни френски интелектуалци като Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов, Пиер-Жан дьо Беранже, Стендал, Виктор Кузен, Франсоа Гизо.^[2]

Гробът на Никола Пиколо в Париж

В Париж Пиколо работи и за българската кауза, като предоставя сведения за страната ни на пътешествениците Жером-Адолф Бланки и Сиприен Робер, а по време на Кримската война се застъпва за автономия на България.^[14] През 1845 – 1847 г. той посещава Търново и Цариград във връзка със започналата борба за независима българска църква.^[15] При все това Михаил Чайковски пише тогава до княз Адам Чарториски в Париж, че цялото семейство на Пиколо принадлежи кък търновските гръкомани и че „[н]а Пиколо, въпреки добрите му желания, а дори и качества, не бива да се вярва. Той има повече гръцки черти, отколкото славянски“.^[16]

Пиколо умира на 16 март 1865 година. Пожелава да бъде погребан на Пер Лашез без църковно опело.^[17] Със завещанието си оставя значителната сума от 12 хиляди златни франка на „народното училище“ в Търново и 1500 франка на търновската черква „Успение Богородично“.^[18]

Памет

В старата градска част на Велико Търново през 1980 г. е издигнат паметник на Никола Пиколо. В близост има и улица, носеща неговото име. На Никола Пиколо е наречена и улица в квартал „Симеоново“ в София (Карта).