Обединено княжество Влашко и Молдова

Обединеното княжество Влашко и Молдова (на румънски: Principatele Unite ale Valahiei şi Moldovei) е названието на румънската държава след утвърждаване обединението на Влашко и Молдова на Цариградската конференция от есента на 1861 г. За княз на обединените дунавски княжества е одобрен Александру Йоан Куза. Обединеното княжество е васално на Османската империя.

Обединено княжество Влашко и Молдова
— де юре васал на Османската империя (1859 – 1878) —
1859 – 1881
Знаме        Герб
Девиз: Nihil Sine Deo („Нищо без Бог“)
Румъния в периода 1859 – 1879
Административни данни
Официално име	Обединено княжество Влашко и Молдова
Местно име	Principatele Unite ale Moldovei și Țării Românești
Официален език	румънски
Неофициален език	унгарски, цигански, украински, немски, идиш, български
Континент	Европа
Столица	Яш и Букурещ (1859 – 1862) Букурещ (1862 – 1881)
Валута	Австро-унгарски гулден, Кройцер, Румънска лея (от 1870)
Управление
Форма	монархия
Законодателна власт	Парламент
Площ
	124 506 km2
Население
Религия	Румънска православна църква, католицизъм, юдаизъм, Реформирана църква в Румъния
Преброяване	4 424 961
Предшественици и наследници
Предшественик Княжество Молдова Княжество Влахия Наследник Кралство Румъния
Обединено княжество Влашко и Молдова в Общомедия

През 1866 г. княз Александру Куза се обявява за един (ен) такъв – на единното Княжество Румъния.

По време на Руско-турската освободителна война, обединеното княжество Румъния обявява независимост, която е призната на Берлинския конгрес. През 1881 г., след обявяването на Карол I за крал на територията на обединеното княжество (със Северна Добруджа и без морския коридор в Южна Бесарабия) се трансформира в Кралство Румъния.^[1]

Румънската конституция от 1866 г. усвоява редица принципи и постановления на Белгийската конституция от 1831 г. Начело на страната стои княз, чиято власт е наследствена. Той назначава и освобождава министрите. Конституцията предоставя на държавния глава значителни права – князът утвърждава законите, има право на абсолютно вето, разпуска парламента, командва армията. Законодателната власт принадлежи на двукамарен парламент – Национално събрание и Сенат, които са изборни органи. В Декларацията за правата и свободите на гражданите (съдържаща се в Конституцията) са нормирани основните права и свободи: лична свобода, неприкосновеност на жилището, свобода на словото, съвестта и вероизповеданията и др. Частната собственост е неприкосновена и може да се отчужди принудително по военни и санитарно-епидемиологични съображения или за изграждане на съобщителни пътища.