Оберто II Палавичино
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Оберто (Уберто) II Палавичино (Пелавичино) (на италиански: Oberto (Uberto) II Pallavicino или Pelavicino; * 1197 в Полезине Парменсе; † 8 май 1269 в Гузалиджо, Валмоцола) е италиански кондотиер, маркиз, пълководец на служба на император Фридрих II, господар на Милано от 1259 до 1264 г.. начело на гибелините в Ломбардия и Емилия.
Произхожда от ломбардската линия на благородническия род Палавичини и е един от най-известните му представители.
Remove ads
Произход
Син е на Гулиелмо Палавичино и на графиня Солуста Платони – господарка на Монте Сидоло (в днешно Барди).[1] Той е черноок, но едноок и губи окото си като бебе, когато то е изкълвано от петел.[2]
Биография
Имперски викарий и поддръжник на Фридрих II и на гибелините, от 1234 г. подкрепя императора срещу папа Григорий IX и общините, чието разширяване в Паданската низина, Лигурия и Северна Тоскана застрашава огромните владения на Палавичини.
От 1250 г. покорява градовете Парма, Кремона, Пиаченца, Павия и Бреша.
Ако първоначално е приятел [3], то впоследствие воюва с Ецелино III да Романо. Той се присъединява към гвелфите и участва в голямата победа на Ломбардската лига срещу Ецелино в битката при Касано (1259 г.). За това той е награден от градовете Милано, Комо, Лоди, Новара, Тортона и Алессандрия.
През 1260 г. става генерал-капитан на Милано.
Когато Шарл Анжуйски нахлува в Ломбардия, Оберто все още се бие заедно с гибелините, но е победен на няколко пъти.
Remove ads
Брак и потомство
Жени се два пъти:
- ∞ за Беатриче дела Джерардеска от Пиза, която е изпъдена поради стерилитет.
2. ∞ за София ди Енрико да Еня, може би роднина на Ецелино III да Романо, от която има 1 син и 4 дъщери:[4]
Източници
Литература
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads