Лозница (община)

Община Лозница е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград.

Вижте пояснителната страница за други значения на Лозница.

---

Община Лозница 43.367, 26.6
Знаме
Общи данни
Област	Разград
Площ	240.61 km²
Население	души
Адм. център	Лозница
Брой селища	16
Сайт	loznitsa.bg
Управление
Кмет	Севгин Шукри (ДПС; 2018)
Общ. съвет	17 съветници ДПС (10) ГЕРБ (6) Коалиция „Демократична България – обединение“ (1)
Община Лозница в Общомедия

Топографска карта на община Лозница.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в южната част на област Разград. С площта си от 240,613 km² заема 6-о, предпоследно място сред 7-те общини на областта, което съставлява 9,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на северозапад – община Разград;
• на североизток – община Самуил;
• на изток – община Хитрино, област Шумен;
• на юг – община Търговище, област Търговище.

Природни ресурси

Геоложки строеж

Дунавската платформа е играла относително пасивна роля спрямо нагъвателните процеси в Старопланинската геосинклинала. За нея са характерни платформеният тип тектонични движения – бавни, продължителни и диференцирани колебания на земната кора, придружени с разломяване на някои нейни части. Установено е съществуването на плоска, с голям радиус на захранване коруба, наречена Разградско-Самуилска. Тя се очертава като изявена регионална структура в Източната подобласт. Палеозойският цикъл по темето на Разградско-Самуилската подутина лежи на 800 – 1000 m под земната повърхност. Баремските и аптиските мергили и варовици се разкриват по бедрата на подутината (склоновете на Разградските и Самуилските височини). Долнокредитни дебелослойни варовици бронират отвесните брегове на Суха река и Бели Лом. Широкото разпространение на варовиците, голямата им мощност и зонално разположение благоприятстват развитието на карстови процеси. Самарско-Понтийската денудационна повърхност дава началото на съвременната морфоструктура. Льосонавяването е замаскирало старите ерозионни и карстови форми и е прикрило Самарско-Понтийската повърхност с льос. Мощността на льосовата повърхност е от 5 до 20 m.

Релеф

Община Лозница се намира в южната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е предимно хълмист, със средна надморска височина около 370 m. Северозападните райони на общината, на запад от долината на река Бели Лом са заети от южните разклонения на Разградските височини. В тях, на 2 km северозападно от село Сейдол, на границата с Област Търговище се намира най-високата ѝ точка – около 470 m. На изток и североизток от долината на Бели Лом в пределите на общината попадат крайните южни части на Самуиловските височини. Тук североизточно от село Веселина надморската височина достига до 450 m.

Югоизточно от село Чудомир, в коритото на река Керизбунар е най-ниската ѝ точка – 174 m н.в.

Води

Територията на община Лозница попада на границата между два водосборни басейна. Районът на север от линията между селата Сейдол, Синя вода, Ловско и Крояч се отнася към водосборния басейн на река Дунав. Тук протича горното течение на река Бели Лом (дясна съставяща на Русенски Лом, десен приток на Дунав). Реката води началото си от най-високата част на Разградските височини, западно от село Островче (община Разград) и след около 5 km западно от село Манастирско навлиза в община Лозница. Тече в източна посока, минава северно от село Синя вода и северно от село Ловско излива водите си в големия язовир Бели Лом. След като изтече от язовира рязко завива на северозапад, където долината ѝ служи за граница между Разградските (на запад) и Самуиловските височини (на изток). Северно от село Каменар напуска пределите на общината и навлиза в Община Разград.

Районът южно от по-горе посочената линия спада към водосборния басейн на река Камчия. Тук, в крайния югоизток на общината през селата Тръбач и Чудомир протича част от горното течение на река Керизбунар (ляв приток на река Врана, която е ляв приток на река Голяма Камчия).

Климат

Местният климат носи типичните белези на източноевропейският: с малко валежи и относително студена зима за съответната ширина. Лятото е горещо и тогава падат максималните валежи. Средна годишна амплитуда на температурата е 22 – 24 °C. Пролетта и есента имат характер на преходни сезони, като есента е по-хладна от пролетта. В района преобладават западните и по-малко североизточни и източни ветрове. Средната годишна скорост на вятъра е сравнително малка – 1 м/сек. Най-силни ветрове духат през зимата и началото на пролетта, а най-слаби – през лятото и есента. Характерна особеност е сравнително честата и интензивната поява на фьон.

По-важни климатични данни за общината:

• атмосферно налягане 975, 6 hPa
• средна годишна температура 11,6 °C
• средна януарска температура -1,6 °С
• максимална абсолютна температура 36,5 °C (17.07.2001)
• минимална абсолютна температура -13,5 °C (18.12.2001)
• годишна сума на валежите 504 л/м²
• относителна влажност на въздуха 68 %
• средногодишна облачност 5 бала

Почви

Според почвената зоналност на България /Танов, 1957 г./ територията на община Лозница попада в Лудогорски район на Дунавската подобласт към Северната почвена провинция. Това е хълмисто-предпланинския пояс на дъбовите гори на Мизийската горно растителна област. Почвообразуващата скала на този район е главно типичен и глинясъл льос. Най-широко разпространени са излужените черноземи и деградиралите тъмносиви горски почви. Малки площи карбонатни черноземи се намират в съседство с долините на р. Бели Лом. Генетично най-младите почви: ливадно-черноземните, алувиално-ливадните и делувиално-ливадните са развити в речните долини и между ридовите понижения.

Природни забележителности

На територията на община Лозница, в землището на село Гороцвет се намира защитената местност Курията, с площ около 30 дка. Вековната дъбова гора е в добро състояние. РИОСВ, Русе и Община Лозница извършват съвместно периодични проверки и постоянен контрол по опазване на вековните дървета. Тук в местността „Елаците“, имот кад. № 059001 се намира и единственото в общината находище на пролетен гороцвет. Пролетният гороцвет, който вирее в тази местност, е включен в Заповед № РД-83/30 януари 2004 г. на министъра на околната среда и водите относно специалния режим на опазване и ползване на лечебните растения през 2004 г., по силата на която е забранено ползването му от естествени находища на територията на цялата страна.

В землището на с. Манастирско, местността Каваклък има 14 вековни дървета – зимен дъб и цер. Всички те са в добро състояние.

Населени места

Изглед на изхода от село Гороцвет през 2017 г.

Изглед към село Каменар през 2017 г.

Общината се състои от 16 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Бели Лом	571	19,808	Дуран	Манастирско	131	7,459	Теке махла
Веселина	739	21,481	Кара гьоз	Манастирци	240	12,119	Чукур къшла, Теке
Гороцвет	324	18,641	Ютюклер	Сейдол	481	13,406
Градина	245	14,654	Ерджи	Синя вода	759	15,660	Гьокче су
Каменар	378	21,196	Ташчи	Студенец	294	12,714	Соуджак
Крояч	125	10,628	Хасан терзи	Трапище	551	16,471	Чукурово
Ловско	562	13,746	Шекере	Тръбач	140	7,361	Борозан
Лозница	1857	24,130	Кобадън	Чудомир	302	11,139	Кара иб

Административно-териториални промени

• Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Чукур къшла (Теке) на с. Манастирци;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ютюклер на с. Гороцвет;

– преименува с. Ташчи на с. Каменар;

– преименува с. Чукурово на с. Трапище;

– преименува с. Борозан на с. Тръбач;

• МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Шекере на с. Ловско;
• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кара гьоз на с. Веселина;

– преименува с. Ерджи (Ержи) на с. Градина;

– преименува с. Хасан терзи на с. Крояч;

– преименува с. Кобадън на с. Лозница;

– преименува с. Теке махла на с. Манастирско;

– преименува с. Ендже на с. Новак;

– преименува с. Гьокче су на с. Синя вода;

– преименува с. Соуджак на с. Студенец;

– преименува с. Кара иб на с. Чудомир;

• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Новак и го присъединява като квартал на с. Синя вода;
• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Ловско и го присъединява като квартал на с. Лозница;
• Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Лозница за гр. Лозница;
• Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Дуран на с. Бели Лом;
• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива Община Дралфа, Търговишки окръг и присъединява населените места включени в състава ѝ към община Лозница, област Разград;

– отделя селата Буйново, Мировец, Пресяк и Твърдинци и техните землища от бившата Община Макариополско, Търговищки окръг и ги присъединява към община Лозница, Област Разград;

• Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Ловско от гр. Лозница и го възстановява като отделно населено място – с. Ловско;
• Указ № 55/обн. 30.03.2001 г. – отделя селата Буйново, Голямо Ново, Дралфа, Кошничари, Кръшно, Маково, Миладиновци, Мировец, Пресяк, Росина и Твърдинци и техните землища от община Лозница, област Разград и ги присъединява към община Търговище, област Търговище;
• Указ № 372/обн. 28 януари 2005 г. – отделя с. Островче и неговото землище от Община Лозница и го присъединява към община Разград.

Население

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	9265	2812	4440	59	190	164	1600	100.00	30.35	47.92	0.64	2.05	1.77	17.27
Лозница	2230	1258	542		112		312	Лозница	56.41	24.30		5.02		13.99
Веселина	917		838	3		21	53	Веселина		91.38	0.32		2.29	5.77
Синя вода	844	227	303	4	10	5	295	Синя вода	26.89	35.90	0.47	1.18	0.59	34.95
Бели Лом	747	3	719	0	0	0	25	Бели Лом	0.40	96.25	0.00	0.00	0.00	3.34
Ловско	675	251	222	0	15	7	180	Ловско	37.18	32.88	0.00	2.22	1.03	26.66
Трапище	585	139	266	32			136	Трапище	23.76	45.47	5.47			23.24
Сейдол	529	302	10	3	21	3	190	Сейдол	57.08	1.89	0.56	3.96	0.56	35.91
Каменар	494	60	324			14	94	Каменар	12.14	65.58			2.83	19.02
Гороцвет	408	115	273			0	17	Гороцвет	28.18	66.91			0.00	4.16
Студенец	382	210	52	10	0	6	104	Студенец	54.97	13.61	2.61	0.00	1.57	27.22
Чудомир	332		255	3	17		37	Чудомир		76.80	0.90	5.12		11.14
Градина	346	0	327	0	0	0	19	Градина	0.00	94.50	0.00	0.00	0.00	5.49
Манастирци	288	105	3	0	0	97	83	Манастирци	36.45	1.04	0.00	0.00	33.68	28.81
Тръбач	174	73	88	0			12	Тръбач	41.95	50.57	0.00			6.89
Манастирско	171	0	134	0	0	0	37	Манастирско	0.00	78.36	0.00	0.00	0.00	21.63
Крояч	143	52	84			0	6	Крояч	36.36	58.74			0.00	4.19

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	9265	100.00
Православие	1489	16.07
Католицизъм	9	0.09
Протестантство	3	0.03
Ислям	5143	55.50
Друго	5	0.05
Нямат	126	1.35
Не се самоопределят	381	4.11
Непоказано	2109	22.76

Политика

Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^{[4][5][6][7][8]}

Партия, коалиция или инициативен комитет	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите	65,84 %	65,13 %	70,51 %	74,33 %	65,82 %
Общ брой места	17	17	17	17	17
Движение за права и свободи	7	11	11	12	10
ГЕРБ		2	3	5	6
Коалиция „Демократична България – обединение“ (Да, България!, Демократи за силна България, Зелено движение)					1
Българска социалистическа партия			1
Ред, законност и справедливост			1
Обединени земеделци			1
Новото време		2
Земеделски народен съюз		2
Национално движение за права и свободи	5
Национално сдружение - Български земеделски народен съюз	3
Съюз на демократичните сили	1
ВМРО – Българско национално движение	1

Кметства

Резултати от местните избори за кметове на кметства, според листата на излъчване:^{[9][10][5][6][7][8]}

Партия, коалиция или инициативен комитет	2003	2007	2011	2015	2019
Общ брой на кметствата	14	15	11	15	11
Движение за права и свободи	6	13	9	14	7
ГЕРБ		1		1	3
Коалиция „Демократична България – обединение“ (Да, България!, Демократи за силна България, Зелено движение)					1
Партия на зелените			1
Инициативни комитети		1	1
Национално сдружение - Български земеделски народен съюз	4
Национално движение за права и свободи	3
Съюз на демократичните сили	1

Читалища

В община Лозница има общо 16 читалища, чрез които основно се развива културна дейност в общината. Действащи от тях са 12, като останалите 5 не функционират поради силно намаления брой жители на населеното место и преобладаващо население в пенсионна възраст. Действащи читалища към момента има в гр. Лозница и в селата Ловско, Веселина, Сейдол, Манастирци, Синя вода, Каменар.

С най-широка дейност се отличава читалището в гр. Лозница, където е по-разнообразна и развита художествената самодейност, библиотечната дейност, има школа по народни инструменти, студия за народни танци и др.

От общинските най-добре работи читалището в с. Веселина, където действат 4 самодейни колективи: Фолклорна група за песни и 3 танцови групи. В село Ловско действат 2 самодейни колектива, в с. Сейдол също. От няколко години насам се активизираха читалищата в с. Синя вода, с. Каменар и с. Манастирци, където работят с по 1 самодеен колектив. В останалите читалища дейността е предимно културно-масова и библиотечна.

Всяко читалище разполага с читалищна библиотека, но книжният фонд се оценява като недостатъчен. Читалищата разполагат със самостоятелни сгради за дейност, но те са в много окаяно състояние. Покривите на всички се нуждаят от ремонт, имат определени течове, нуждаят се от вътрешно боядисване и ремонт на сцените. Читалищата по населените места не разполагат със студио и видео техника.

Транспорт

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 53,6 km:

• участък от 11,7 km от Републикански път I-2 (от km 79,9 до km 91,6);
• участък от 14,3 km от Републикански път II-49 (от km 10,4 до km 24,7);
• участък от 15,6 km от Републикански път II-51 (от km 74,7 до km 90,3);
• последният участък от 12 km от Републикански път III-206 (от km 8,1 до km 20,1).

Топографски карти

• Лист от карта K-35-17. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.