Стражица (община)

община в област Велико Търново From Wikipedia, the free encyclopedia

Стражица (община)
Remove ads

Община Стражица се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.

Бързи факти Общи данни, Област ...
Remove ads

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в североизточната част на област Велико Търново. С площта си от 508,300 km2 заема 5-о място сред 10-те общините на областта, което съставлява 10,90% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф

Релефът на общината е предимно хълмист и нископланински, като цялата ѝ територията условно попада в две физикогеографски области: най-северната част на Средния Предбалкан и най-югозападната част на Източната Дунавска равнина. Условната граница между двете физикогеографски области минава по долината на Стара река (десен приток на Янтра) и по долината на десния ѝ приток Голяма река.

Между Стара река на юг и югозапад и Голяма река на северозапад и север се простират северозападните разклонения на Антоновските възвишения, които са част от Средния Предбалкан. Тук югозападно от село Железарци се издига връх Корукавак (499 m), най-високата точка на общината. Югозападно от село Кесарево и долината на Стара река в пределите на общината попадат североизточните склонове на уединеното възвишение Романа, с едноименния връх, висок 427 m.

Земите северно от Стара река и Голяма река условно се причисляват към пределите на хълмистата част на Източната Дунавска равнина. Югозападната част на общината, западно от общинския център се заема от североизточните склонове на Драгановски височини с максимална кота 371 m, разположена южно от село Сушица. Останалата част на общината, северно от долината на Голяма река е заета от югозападните части на Поповските височини – връх Делдже (431 m), разположен северно от село Асеново.

В района на град Стражица, Голяма река и в района на селата Бреговица и Кесарево, Стара река образуват обширни долинни разширения, заети от обработваеми земи. Западно от село Кесарево, в долината на Стара река се намира най-ниската точка на общината – 57 m н.в.

Води, климат, почви

Цялата територия на общината попада в Дунавския водосборен басейн, но условно може да бъде разделена на още два водосборни басейна – южната част към водосборния басейн на река Янтра, северната част – към водосборния басейн на река Русенски Лом. Към водосборния басейн на река Янтра се отнася Стара река, която протича през югозападната част на общината със своето долно течение и долното течение на нейния най-голям десен приток Голяма река. Към водосборния басейн на река Русенски Лом се отнася най-горното течение на река Баниски Лом, която води началото си от Драгановските височини и отводнява северната половина на общината. Общо водните течения и водните площи заемат 7499 дка, което представлява 1,43% от територия на общината. Има изградени 30 микроязовира, най-големият от които е „Казълдере“ с обем от 8 млн. m3. Всички тях общината ги отдава на концесия.

Климатът е умерено-континентален, характеризиращ се с горещо лято със засушавания, прохладна и рано настъпваща пролет. Зимният период е с минимални валежи и незадържаща се дълго снежна покривка – средна продължителност 48 дни. Характерни са есенни и пролетни мразове. Климатичните условия са подходящи за отглеждане на повечето от разпространените в България селскостопански култури.

Почвите са представени основно от различните видове черноземи, алувиално-ливадни, алувиално-делувиални, тъмносиви, сиви и светлосиви горски почви.

Remove ads

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

ЧисленостДял (в %)
Общо12 721100,00
Българи912471,72
Турци175813,82
Цигани4563,58
Други1591,25
Не се самоопределят6575,16
Неотговорили5674,46

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]

Численост
на
живородените		Численост
на
починалите		Естествен
прираст		Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)		Коефициент
на
смъртност
(в ‰)		Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
1985220453-23310.721.9-11.3
1988216434-21811.623.3-11.7
1989228425-19712.523.3-10.8
1990218433-21512.124.1-12.0
1991210431-22111.824.2-12.4
1992204363-15911.219.9-8.7
1993201402-20110.821.6-10.8
1994206396-19011.221.6-10.4
1995170400-2309.321.9-12.6
1996157382-2258.620.9-12.3
1997153371-2188.420.3-11.9
1998174365-1919.620.2-10.6
1999178335-15710.018.8-8.8
2000178340-16210.119.2-9.1
2001177306-12910.518.1-7.6
2002201322-12112.419.9-7.5
2003183303-12011.418.8-7.5
2004183318-13511.520.0-8.5
2005193310-11712.219.6-7.4
2006141317-1769.120.4-11.3
2007192283-9112.518.5-5.9
2008144263-1199.517.4-7.9
2009172277-10511.618.6-7.1
2010165286-12111.319.6-8.3
2011171252-8113.519.8-6.4
2012148245-9711.719.5-7.7
2013150232-8212.018.6-6.6
2014162272-11013.122.0-8.9
2015124229-10510.218.8-8.6
2016118223-1059.818.6-8.8
2017115242-1279.720.4-10.7
2018137212-7511.718.1-6.4
2019104207-1039.017.9-8.9
2020109237-1289.520.7-11.2
2021120326-20610.628.9-18.3
2022121248-12712.225.0-12.8
2023100208-10810.221.2-11.0

Населени места

Общината има 22 населени места с общо население 10 128 души към 7 септември 2021 г.[3]

Повече информация Населено място, Население (2021 г.) ...
Remove ads

Административно-териториални промени

  • през 1880 – 1884 г. – заличено е с. Албаджа поради изселване без административен акт;
  • Указ № 369/обн. 09.06.1883 г. – преименува с. Кадъ кьой на с. Стражица;
  • през 1884 г. – заличено е с. Татар кьой поради изселване без административен акт;
  • Указ № 56/обн. 28.03.1885 г. – преименува с. Юруклер на с. Николаево;
  • Указ № 308/обн. 11.06.1893 г. – преименува с. Ревиш на с. Мария Луизино;
  • Указ 338 от 1893 г. – преименува с. Исуфани на с. Климентинино;
  • Указ № 404/обн. 22.11.1896 г. – преименува с. Калъчлари на с. Виноград;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Сейди кьой на с. Житница;
– преименува с. Кара Хасан на с. Лозен;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Лефеджии на с. Бряговица;
– преименува с. Юруклери на с. Владислав;
– преименува с. Чок бунар на с. Водно;
– преименува с. Бей Върбовка на с. Върбовка;
– преименува м. Демир кьой на м. Железарци;
– преименува с. Тестеджи кьой на с. Житница;
– преименува с. Кавлаклари на с. Кавлак;
– преименува с. Паша кьой на с. Пашовско;
– преименува с. Индже кьой на с. Теменуга;
– преименува с. Чаир на с. Теодосиево;
– преименува с. Куруджа ерен на с. Царево градище;
– преименува с. Крал бунар на с. Царски извор;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Раш кьой (Рам кьой) на м. Любенци;
  • през 1934 – 1946 г. – заличено е с. Житница поради изселване без административен акт;
  • МЗ № 6628/обн. 29.11.1946 г. – преименува с. Мария Луизино на с. Благоево;
  • МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Климентинино на с. Балканци;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г.:: – преименува с. Царски извор на с. Чапаево;
  • Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Теодосиево на с. Камен;
– преименува с. Царево градище на с. Ново градище;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Пашовско на с. Мирово;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Асеньово на с. Асеново без административен акт;
  • Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Върбовка на с. Нова Върбовка;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Стражица за с.гр.т. Стражица;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Стражица за гр. Стражица;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Железарци и м. Любенци за села;
  • Указ № 583/обн. ДВ бр.30/1981 г. – отделя с. Бойка (Лом Черковна) и землището му от община Стражица и го присъединява към община Бяла, област Русе;
  • Указ № 232/обн. ДВ бр. 90/22.10.1993 г. – възстановява старото име на с. Чапаево на с. Царски извор;
  • Указ № 165/обн. 19.06.2001 г. – отделя с. Паисий и землището му от община Стражица и го присъединява към община Горна Оряховица;
Remove ads

Транспорт

През територията на общината, от югозапад на североизток, по долината на Голяма река преминава участък от 20,6 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна;

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 112,5 km:

Remove ads

Топографска карта

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads