Хирургическа смяна на пола

Хирургическата смяна на пола е категория хирургически процедури, които променят вторичните полови белези и формата на половите органи, за да станат те по-близки до половата идентичност на пациента. Тези процедури са още познати като полово потвърждаващи. Най-често са част от медицинския преход при трансполови хора и интерсекс хора, включително за третиране на полова дисфория, но много цисполови и неинтерсекс хора също се подлагат на тях.^[1]

Сред професионалните медицински организации има приети Стандарти на здравеопазването за полово потвърждаващи процедури. Стандартите се прилагат по различни начини на различни места, но често изискват пациентът да е преминал през психологическа оценка и да е прекарал известно време изразявал половата си идентичност външно (напр. чрез облеклото си, името си, предпочитаните си местоимения и др.). На някои места се прилага и моделът на информираното доброволно съгласие, при който пациентът е информиран за рисковете и възможните ползи на физическия преход и му е предложена редовна подкрепа от страна на медицински лица.

Феминизиращи операции са тези, които целят да създадат традиционно женствени полови белези, например вулвопластика, вагинопластика и уголемяване на гърдите. Маскулинизиращи процедури са тези, които целят да създадат традиционно мъжествени полови белези, като например фалопластия и смаляване или премахване на гърдите.

Полово потвърждаващите операции нерядко се съчетават с други процедури от медицинския преход, като например хормонотерапия.

Хирургически манипулации

Операции на гениталиите

При трансфемининни хора

Операциите на гениталиите при трансфемининните хора (хора, чийто пол по рождение е определен като мъжки) обикновено се свеждат до вид хирургично изграждане на вагина, клитор и лабия. Обикновено се запазва сексуалното усещане. Често срещани техники са следните: премахване на пениса, запазвайки части от него за изграждане на вагина и клитор; инверсия на пениса; използване на скротума, след премахване на пениса, за изграждането на вагина; и използване на част от червото.^[2] Простатата обикновено не се отстранява.^[3][4][5] Възможно усложнение е образуването на ретонеовагинална фистула - сливане на новоизградената вагина и ректума. Коригира се чрез операция и се среща много рядко (в 1-3% от случаите).^[6]

Някои небинарни трансфемининни хора може да си направят т.нар. бигенитална операция, която запазва пениса при изграждането на вагина,^[7] или генитална нулификация - премахване на половите органи, което оставя уретрата и ануса.^[8][9]

При трансмаскулинни хора

Операциите на гениталиите при трансмаскулинните хора (хора, чийто пол по рождение е определен като женски) обикновено включват вагинектомия (премахване на вагината) и изграждане на пенис. Често срещани процедури са фалопластиката и метоидиопластиката. Разликата между двете техники е в размера на изградения пенис.^[3]

Небинарни трансмаскулинни хора може да изберат някоя от по-горе изброените операции или да си направят бигенитална операция, която запазва вагината при изграждане на пенис. Възможна е и гениталната нулификация.^[8]

Други операции

Торс на трансмъж след операция по премахване на гърдите

Всяка хирургическа намеса, която променя първичните или вторичните полови белези, се счита за полово потвърждаваща, стига да е извършена именно с цел да потвърди половата идентичност на пациента.^[10] Маскулинизиращите операции на други части от тялото включват мастектомия (премахване или смаляване на гърдите), хистеректомия и двустранна салпингоофоректомия (премахване на матка, яйчници и фалопиеви тръби), както и пластични операции на челюстта и лицето. Феминизиращите операции включват изграждане или уголемяване на гърдите, операции на лицето, хирургическа промяна на гласа, смаляване на адамовата ябълка, както и присаждане на коса.^[11]

История

Исторически сведения за хора, искащи полово потвърждаващи операции, има още от II в. след новата ера. Известен пример е римският император Елагабал.^[12][13]

Първата операция за смяна на пола е направена на Ейнар Вегенер през 1930 г. в Германия, макар че тя няма особен успех и пациентът умира след поредната операция през 1931.

Вижте също

• Здравеопазване при трансхората
• Хормонотерапия при трансхората