Орбелски триод

Орбелският триод e среднобългарски книжовен паметник от втората половина на XIII век. Има 241 + 4 пергаментни листа.

Орбелски триод
Създаден	ХІII век
Оригинален език	глаголица
Вид	триод
Орбелски триод в Общомедия

Страница от Орбелския триод

Името си носи от село Орбеле, днес Албания, където е намерен. Произхожда от Охридската книжовна школа. Ръкописът е постен и цветен триод (триод-пентикостар). Според Стефан Кожухаров в текста за пръв път се среща системно записване на нотирани за пеене срички с разтегнато писмо. Това означава повторение на гласната, върху която определен музикален елемент е изпят. Текстът в ръкописа е даден, както би се изпълнявал при пеене – в литургическо произношение. В 4 песнопения в триода има отбелязана гласова модулация, което е голяма рядкост в славянските ръкописи.^[1]

Ръкописът попада в ръцете на Стефан Веркович през 1873 година.^[2] Днес той се пази в Руската национална библиотека в Петербург (№№ F.п.I.102, Вяз. F.124/4, Вяз. F.124/10).^[3]

Литература

• Тотоманова, А.-М. Правописните особености на Орбелския триод и фонетичната система на говора, отразен в него. – Кирило-Методиевски студии, 8, 1991, 253-263
• Црвенковска, Е. Езикот и стилот на триодот. Скопје, 2006, 18-19, 21-126, 245-255
• Црвенковска, Е., Макариjоска, Л. Основни карактеристики на орбелскиот триод. – Croatica et Slavica Iadertina, 5, 2009, 213-233
• Куюмджиева, С. Преразглежайки православните нотирани ръкописи от края на XII и XIII век, свързани с България. – Зборник радова Византолошког института, 47, 2010, 189-191
• Црвенковска, Е., Макариjоска, Л. Орбелски триод. Скопје, 2010.