Орсо I Партечипацио

Орсо I Партечипацио (на латински: Ursus Particiacus, на италиански: Orso I Partecipazio), известен още като Orso I Badoer, е четиринадесети дож на Венецианската република. Управлява от 864 до 881 г.

Орсо I Партечипацио
Роден	IX век
Починал	881 г. Венеция, Венецианска република
Погребан	Венеция, Италия
Герб
Орсо I Партечипацио в Общомедия

Орсо вероятно е внук на дожа Анджело Партечипацио. Той е избран на поста след убийството на предшественика му Пиетро Традонико, чиито убийци са заловени в края на същата година, съдени и екзекутирани.^[1]

Орсо Партечипацио предприема кампании срещу сарацините и пиратите, нападащи Адриатическото крайбрежие. Подема строежи в Риалто, подновява забраната за търговията с роби. Получава титлата „протоспатор“ от византийския император Василий I Македонец, за чиято племенница се предполага, че е женен.

Умира през 881 г. от естествена смърт^[2] и е наследен на поста от сина му Джовани II Партечипацио.

Семейство

Не е известно името на съпругата на Орсо Партечипацио, но има предположения, че може да е племенница на император Василий I Македонец. Според „Венецианска хроника“ на Йоан Дякон от нея той има шест деца:

• Джовани II Партечипацио - дож на Венеция (881-887);
• Бадоарио - по всяка вероятност негов син е осемнадесетият дож Орсо II Партечипацио (912-932)^[3];
• Орсо;
• Пиетро;
• Фелиция - омъжена за Родоалдо, сина на Джовани, дука на Болоня;
• Джована - игуменка на манастира Св.Захарий.^[4]