Осми пехотен приморски полк
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство. След Освобождението Варна става един от големите икономически и стратегически центрове на Царство България. В града е дислоциран Осми приморски пехотен полк.[1]



Remove ads
Формиране
Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е образуван под името Осми пеши приморски полк с указ № 41 от 12 октомври 1884 година, като в състава му влизат Раховска №12 пеша дружина, Провадийска №16 пеша дружина и Варненска №20 пеша дружина.[2]
Сръбско-българска война (1885)
В Сръбско-българската война от 1885 г. навлизането на Осми полк в сражението при Сливница, заедно с VI пехотен Търновски полк и Пловдивския пехотен полк, прави обрат в хода на военните действия. Българите вече наброяват 40 000 души и успяват да спечелят битката и войната.
Полкът участва и в боевете за Цариброд (11 – 12 ноември 1885 г.), и в Пиротското сражение (14 – 15 ноември).
Балкански войни (1912 – 1913)
В Балканската война (1912 – 1913) под командването на полковник Пантелей Киселов Осми приморски полк се сражава в състава на Втора бригада от Четвърта Преславска дивизия. В началото на войната полкът наброява 70 офицери, 4 чиновници и 4716 подофицери и редници.[3]
В Лозенградската настъпателна операция Осми полк взима участие в боевете край Селиолу и разгромява части на турската Втора низамска дивизия[4].
През Междусъюзническата война (1913) полкът е изваден от състава на 4-та пехотна дивизия и изпратен в Македония. В състава на 4-та армия се сражава срещу сръбско-черногорските войски в битката при Калиманци.
Първа световна война (1915 – 1918)
В Първата световна война (1915 – 1918) Осми полк се прославя с участието си в Добричката епопея.
На 1 септември 1916 година България обявява война на Румъния. Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е включен в състава на т.нар. Варненски укрепен пункт, командван от ген. Тодор Кантарджиев. Полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[5]
На 4 септември 1916 година, след кратко сражение с румънски войски, полкът навлиза в Добрич, радостно посрещнат от местното население. Румънските войници бягат на север в очакване на подкрепления. Въпреки че освободеният български град се охранява от Осма и Четиридесет и осма роти на Осми Приморски полк, румънците не закъсняват да контраатакуват и на 5 септември голямото сражение за Добрич започва. Българите за първи път се сражават и срещу руски войски. Боевете са тежки и с много жертви, продължават три дни, но завършват с победа за България. В боевете за Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г. убитите, безследно изчезналите и починали от раните си войници и подофицери от полка са 160 души, а офицерите – четирима. Сред тях е и командирът на Осми приморски полк – полковник Панайот Минков. Ранените при Добрич офицери от полка са трима, а подофицерите и войниците – 383 [6]. По-късно полкът влиза в състава на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.
Remove ads
Между двете световни войни
На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 8-а жандармерийска дружина.[7] През 1928 година полкът е отново образуван от частите на 8-а пехотна приморска дружина и 16-а варненска жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина. [8] През 1924 г. е организрана кампания сред офицерите, подофицерите и войниците, служили в бившия 8-и пехотен приморски полк, както и техните роднини и близки, да изпратят свои бележки, описания и спомени, които да се използуват за съставянето на пълна история на подразделението.[9]
Remove ads
Втора световна война (1941 – 1945)
През Втората световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941), след което през септември 1944 година към него се образува гвардейска дружина „В. Левски“. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 4-та пехотна преславска дивизия с която участва в боевете при височината „Чука“, кота 712, връх Голак, Подуено и др.[8]
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 8-и пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк на 8-и пехотен приморски полк.[10]
През 1949 – 1950 г. полкът носи явно наименование под. 3160, а от 1 януари 1951 г. се преименува на Тридесет и шести стрелкови полк, от 25 март 1951 г. прераства на Петдесет и осма стрелкова брегова бригада, от 1 януари 1956 поделението се премества в с. Долни чифлик, Варненско, и на 11 август 1958 г. във връзка с намалението на личния състав на БНА се разформирова.[11]
Remove ads
Наименования
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Осми пеши приморски полк (1884 – 1 май 1893)
- Осми пеши приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (1 май 1893 – 1890)
- Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (1891 – 1 декември 1920)
- Осма пехотна приморска дружина (1 декември 1920 – 1928)
- Осми пехотен приморски полк (1928 – 19 ноември 1932)
- Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (19 ноември 1932 – 5 март 1946)
- Осми пехотен приморски полк (5 март 1946 – 1950)
- Осми стрелкови полк (1950 – 1 януари 1951)
- Тридесет и шести стрелкови полк (1 януари 1951 – 25 март 1951)
- Петдесет и осма стрелкова брегова бригада (25 март 1951 – 11 ноември 1958)
Remove ads
Командири
Званията са към датата на заемане на длъжността.
Други командири: Стоян Гащаров, Александър Пенев, Танко Витанов
Remove ads
Други
- Днес с името „Осми приморски полк“ е кръстен един от най-големите булеварди на Варна
- В чест на Осми приморски полк са наречени селата Приморци (област Добрич) и Варненци (област Силистра)
- Известният деец на ВМОРО Никола (Колю) Лефтеров е служил като войник и унтер офицер в 8-и Приморски полк от 1895 до 1899 г.
Бележки
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads