Отвличане

В наказателното право отвличането (също похищение) е незаконно транспортиране и задържане на човек срещу волята му. Това е тежко престъпление. Отвличането обикновено, но невинаги, се извършва чрез сила или с всяване на страх. Така например извършителят може да използва оръжие, за да накара жертвата да влезе в превозно средство, но дори и жертвата да бъде подлъгана в превозното средство без насилие (например мислейки, че се качва в такси), това пак се счита за отвличане.

Страни с най-много отвличания

	1999 г.[1]	2006 г.[2]	2014 г.[3]
1	Колумбия	Мексико	Мексико
2	Мексико	Ирак	Индия
3	Бразилия	Индия	Пакистан
4	Филипини	ЮАР	Ирак
5	Венецуела	Бразилия	Нигерия
6	Еквадор	Пакистан	Либия
7	Русия и ОНД	Еквадор	Афганистан
8	Нигерия	Венецуела	Бангладеш
9	Индия	Колумбия	Судан
10	ЮАР	Бангладеш	Ливан

Отвличането може да бъде извършено с цел искане на откуп, който да се вземе в замяна на освобождаване на жертвата, или за други незаконни дейности. То може да бъде придружено с телесна повреда.^[4][5]

Когато целта на отвличането е да служи като средство за изнудване (жертвата да бъде освободена само ако са изпълнени определени условия), в криминален, политически, военен или друг контекст, става дума за вземане заложници.