Отношения между България и Гърция

Българо-гръцките отношения в най-ново време датират от края на XVIII век и са изпълнени с едно невъзможно сътрудничество на едно проблемно съжителство на Балканите. ^[1]

Българо-гръцки отношения
Гръцкият външен министър Димитрис Аврамопулос с българския външен министър Николай Младенов през юли 2012 г.
Гърция	България
Отношения между България и Гърция в Общомедия

Цар Фердинанд в Солун пред сградата на българското командване в града, декември 1912 г.

Тази идея постепенно прераства в желание за доминиране в региона и се сблъсква със зародилия се по време на българското възраждане – български национализъм. ^[2]

До средата на XIX век

Българското възраждане навлиза през 40-те години на XIX век в своята пикова фаза. ^[3] Това е десетилетието на разгаряне на т.нар. в историографията българо-гръцка разпра, изразяваща се най-вече в стремеж по време на движението за новобългарска просвета – към самостоятелна българска църква. Предходно, през 1829 г. излиза в Москва първия от трите тома на Юрий Венелин – „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. ^[4]

След формулирането и избистрянето на т.нар. Мегали идея гръцката политика се сблъсква в челен сблъсък с българския национализъм. ^[5] Гърците извън кралството, и особено цариградските групирани около Фенер, решително надминават своите сънародници на свободна територия по финансови възможности. ^[6]

Църквата на Гърция е изцяло подчинена на монархията и абсолютизма. ^[7] През юли 1850 г. Вселенската патриаршия съставя Съборно определение с който прокламира гръцката църковна автокефалност и условията за нейното признаване. ^[8]

От Кримската война до Берлинския конгрес

По време на Цариградската конференция Платон Дракулис формулира нова гръцка външнополитическа цел породена от традиционната заплаха от руска агресия на Балканите:

„

Гърция не аспирира повече за Цариград, тъй като това е неизпълнимо, но затова има пълно право да получи земите, достигащи до линията Охрид – Битоля – Струмица – Мелник – Неврокоп.

“

^[9]

Отношения между България и Гърция

Санстефанският договор и последвалия го Берлински конгрес възстановява българската държавност. На преден план, след като Гърция присъединява Арта и плодородното тесалийско поле, излиза т.нар. македонски въпрос в двустранните отношения. ^[10]