Ото I (Каринтия)

Ото I (на немски: Otto I; Otto von Worms; * 948, † 4 ноември 1004) от Салическата династия, е херцог на Каринтия от 978 до 983 г. и от 995 до 1004 г. маркграф на Верона.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото I.

---

Ото I Otto I
херцог на Каринтия, маркграф на Верона
Херцог Ото в Chronica St. Panatleonis от 2. половина на 2 век
Роден	948 г.
Починал	4 ноември 1004 г. (56 г.)
Погребан	Федерална република Германия
Религия	християнство
Управление
Период	978 – 983 (херцог на Каринтия) 995 – 1004 (маркграф на Верона)
Семейство
Род	Салическа династия
Баща	Конрад I
Деца	Хайнрих Конрад I Григорий V Вилхелм I от Страсбург
Ото I в Общомедия

Биография

Ото I е единственият син на херцога на Лотарингия Конрад I Червения и съпругата му Лиутгарда Саксонска. Чрез майка си той е внук на император Ото I.

Той е граф в Шпайергау, Вормсгау, Пфинцгау, Уфгау, Елзензгау, Крайхгау, Енцгау, от 956 г. граф в Наегау. От 978 до 983 и от 995 до 1004 г. той е херцог на Каринтия след осъждането на херцог Хайнрих III Млади Баварски от род Луитполдинги. През 995 г., след смъртта на Хайнрих II Баварски, получава с Херцогство Каринтия и Марка Верона. През 1002 г. той е кандидат при кралските избори.

През 977 или 987 г. основава манастир Ламбрехт в Шпайергау, а през 1000 г. – манастир Щифт Зиншайм.

Фамилия

Ото е женен за Юдит († 991), вероятно дъщеря на граф Хайнрих от Бавария, син на Арнулф I Лошия (херцог на Бавария), с която има четирима сина:

• Хайнрих фон Вормс († 989/1000), граф на Вормсгау, ∞ Аделхайд от Мец († 1039/1046) от фамилията Матфриди; баща на император Конрад II (1027 – 1039)
• Бруно (* 972, † 999), от 996 Папа Григорий V
• Конрад I († 1011), херцог на Каринтия, ∞ 1002 Матилда Швабска (* 988,† 1031/1032), дъщеря на херцог Херман II от род Конрадини
• Вилхелм I († 1046/1047), от 1028 епископ на Страсбург

Източници

• Hubertus Seibert, Otto v. Worms, Herzog v. Kärnten. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, S. 688 f.
• Kurt Lembach, Herzog Otto von Worms, Lambrechter Heimathefte 1, 2004, S. 21.