ПФК „Славия“ (София)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
ПФК „Славия“ е български футболен отбор от София, който се състезава в Първа професионална футболна лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Александър Шаламанов“, който разполага с 25 556 седящи места. Клубните цветове са бяло и черно. Славия е най-стария столичен футболен отбор.
Славия е 7-кратен шампион на България и 8-кратен носител на Купата на България. Най-доброто му постижение в европейските клубни турнири е полуфинал в Купата на носителите на национални купи през сезон 1966/67. В класацията на най-добрите европейски отбори за XX век на Международната федерация за футболна история и статистика Славия заема 150 място.
Remove ads
История
Създаване и първи успехи

На 10 април 1913 г. няколко младежи, живеещи в района на Руски паметник, представители на гимнастическия отбор „Развитие“, създаден през 1910 г., и футболния отбор Ботев, създаден през 1909 г., вземат решение да се обединят в единен клуб. Името „Славия“ избират като символ на славянството, но и защото вече са чували за едноименния чешки отбор, от който се надяват да получат поощрение. За пръв председател е избран Димитър Благоев – Пальо – 21-годишен студент. На 11 август 1913 г. е изигран първият официален мач – победа с 1:0 срещу ФК 13. Голмайстор е Борис Шаранков.
През сезон 1928 „Славия“ става за първи път шампион на България, като на финала на Държавното първенство побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове, като печели още 5 шампионски титли – 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943.
Полуфинал в КНК
През 1963 г. „Славия“ печели Купата на България и дебютира в европейските клубни турнири (ЕКТ). Отпада с общ резултат 1:2 от унгарския МТК. През 1966/67 става първият български отбор, достигнал до полуфинал в турнира. По пътя си „белите“ отстраняват уелския Суонзи, френския Страсбург и швейцарския Сервет, а на полуфинала отпадат от шотландския Рейнджърс след две минимални загуби с по 0:1. В този период в „Славия“ играят легендарни футболисти като вратаря Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Александър Василев, Димитър Ларгов и Димитър Костов.[1]
ЖСК „Славия“ и вътрешни успехи
През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК „Славия“. През 1971 г. двата отбора отново тръгват по самостоятелен път, като активът на ЖСК „Славия“ е прибавен към този на „Славия“. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти – Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели и два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое.
През 1980-те отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. – румънския Арджеш.
Ерата на Кано
В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев – Кано, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. „Славия“ става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме под диктовката на президента си Томас Лафчис.
8-а национална купа и отново в Европа
През 2010/11 „Славия“ достига до финал за Купата на България, но губи от ЦСКА с 0:1.
През 2017/18 отборът печели 8-ата си Купа на България след драматична победа след дузпи във финала срещу Левски (София) с 4:2. Тимът се класира за участие в ЕКТ и елиминира финландския Илвес в Лига Европа. Следващият му съперник Хайдук (Сплит) обаче се оказва непреодолимо препятствие.
Настояще
Сезон 2019/20 е един от най-успешните в историята на клуба. Тимът успява в последния кръг от шампионата да победи шампиона Лудогорец и да изпревари Левски, заемайки 3 място в крайно класиране – най-доброто класиране на „Славия“ от златния сезон на Кано.
Участва и в Лига Европа 2020/21, но е елиминиран от албанския Кукъс в единствен мач в Албания, наложен от кризата с коронавирусната инфекция.
Remove ads
Наименования
- Славия (1913 – 1945)
- Славия-45 (1945 – 1946)
- Славия (1946 – 1949)
- Строител (1949 – 1950)
- Ударник (1951 – 1957)
- Славия (1957 – 1969)
- ЖСК Славия (1969 – 1971)
- Славия (1971 –)
Успехи

Стадион
Стадион „Александър Шаламанов“ е клубният стадион на „Славия“. Намира се в квартал „Овча купел“ в столицата. Първоначално на 3 октомври 1923 г. с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник, където построява първия си стадион. Впоследствие през 40-те години на ХХ век съоръжението е разрушено. На 12 март 1958 г. започва изграждането на сегашния спортен комплекс на „Славия“. На 17 март 2019 г. „Славия“ изиграва първия си мач на осветление на стадиона в мач срещу „Етър“, след като такова е поставено в края на 2018 г. поради изискванията към участниците в елитното първенство.
Стадионът разполага с 25 556 места и е един от най-големите в България. Размерите на игралното поле са 105 м на 68 м. Спортният комплекс включва още две тренировъчни игрища, мултифункционална зала и ледена пързалка за 2000 зрители.
От 2009 г. Младежкият национален отбор на България играе срещите си на него.
Remove ads
Последните 10 сезона
Remove ads
Участия в Европейските клубни турнири
Remove ads
Настоящ състав
Към 8 юли 2023 г.
Remove ads
Технически щаб
Remove ads
Почетна листа
Най-много мачове

Най-много голове
Химн
Композиран е от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов. За първи път е огласен на 1 май 1919 г.
„Ний славни сме спортисти
най-славният отбор,
ний мощне сме слависти,
борба е наш закон.
Всесилни и корави
са нашите дела,
борбата ни прослави
навредом по света.
И химнът на победа
в борбата ни крепи,
с желаната победа
в нас радостта кипи.
От ден на ден здравеем
ний с нашите игри,
в борбата се гордеем,
победа ни крепи.“
Remove ads
Известни футболисти
Футболисти на Славия са ставали 5 пъти „футболист № 1 на България“: Александър Шаламанов (1963 и 1966), Симеон Симеонов (1968), Божидар Григоров (1976) и Андрей Желязков (1980). В същото време 6 „бели“ нападатели са се окичвали с голмайсторския приз в „Първа лига“: Крум Милев (1938), Димитър Исаков (1952), Добромир Ташков (1954 и 1958), Александър Василев (1959) и Тодор Праматаров.
Известни привърженици[2][3][4]
- Васил Найденов – естраден певец
- Георги Минчев – рок певец
- проф. Боян Биолчев – ректор на СУ (1999 – 2007)
- Йордан Караджов – рок певец
- Стефан Македонски – оперетен певец
- Апостол Карамитев – актьор
- Васил Петров – певец
- Йордан Радичков – писател
- проф. Богдан Филов – министър-председател (1940 – 1943)
- Станислав Стратиев – драматург
- Радослав Янкулов – спортен журналист, генерален директор на БНР (2013 – 2016)
- Борис Христов – оперен певец
- Любен Чаталов – актьор
- Иван Ласкин – актьор
- ген.-лейт. Бриго Аспарухов – разузнавач и политик
- Албена Денкова и Максим Стависки – двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне
- Павел Вежинов – писател
- Захари Бахаров – актьор[5]
- Андрей Слабаков – режисьор и депутат
- Петър Слабаков – актьор
- Ернестина Шинова – актриса
- Бойко Неделчев – естраден певец
- Джун Йошида - готвач
Фенове
- Славия има една главна фракция в очите на Boys Sofia, които винаги са зад Славия. Също Славия има доста фен клубове, като в Пловдив, Шумен, Русе, Велико Търново и други. Феновете на белият отбор поддържат добри отношения с швейцарският Young Boys. Главното дерби на Славия е с Локомотив София, често е наричано Малкото столично дерби, като двата отбора не се харесват от много години. Дербито с Левски София е едно от най-старите на Балканите и винаги в тези мачове е направо същинско футболно шоу. Също и дербито с ЦСКА София винаги е на ниво откъм фенове и за двата отбора. Белите фенове също не харесват Ботев Пловдив и Спартак Варна.
Бележки
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads