Пабло Сарасате
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Па̀бло Мартин Мелитон де Сараса̀те-и-Наваскуес (Pablo Martín Melitón de Sarasate y Navascués; 10 март 1844, Памплона – 20 септември 1908, Биариц), по-известен като Пабло де Сарасате (на испански: Pablo de Sarasate) или Пабло Сарасате, е испански цигулар и композитор.
Remove ads
Биография
Сарасате е роден на 10 март 1844 в Памплона (Навара) в семейството на военен капелмайстор. Пабло от много рано проявява музикални способности. Учи се да свири на цигулка още като петгодишен под ръководството на баща си, а само след три години дава първия си публичен концерт в Ла Коруня. Обществеността проявява неподправен интерес към младия виртуоз, и с финансовата поддръжка на една от местните графини той успява да започне обучение в Мадрид, където скоро свири в присъствието на кралица Изабела II. Кралицата оценява таланта на Сарасате и му подарява цигулка на Страдивари. През 1854 г. цигуларят постъпва в Парижката консерватория, където се обучава при Жан Делфен Аляр, и през 1859 г. я завършва блестящо с първи награди както по специалността, така и по хармония. Сарасате дебютира като солист в Париж през 1860 г., и скоро получава световна известност благодарение на идеалната чистота на изпълнението, богатата палитра на звученето, виртуозната техника и лекотата на свирене. Същевременно започват да се появяват неговите първи съчинения за цигулка, сред които се откроява фантазията на тема из операта „Кармен“, която той сам блестящо изпълнява на своите многобройни концерти. През годините 1867 – 1871 той предприема концертно турне по Северна и Южна Америка. Четири пъти Сарасате гастролира в Русия, под впечатленията си от там съчинява „Руски песни“ за цигулка и оркестър (op. 49). Сарасате също така е добър камерен музикант и често свири в състава на различни струнни квартети.
|
|||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | |||||
|
|||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | |||||
На музиканта са посветени (и в много случаи изпълнени за пръв път от него) цигулкови произведения на композитори-съвременници, високо ценящи неговия дар: Първият и Третият концерти, а също Интродукция и рондо капричиозо на Камий Сен-Санс, Вторият концерт и Шотландска фантазия на Макс Брух, „Испанска симфония“ на Едуар Лало, Вариации на Йозеф Йоахим и други съчинения, постоянно включвани в репертоара както на самия Сарасате, така и на цигуларите от следващите поколения.
Сарасате е автор на 54 произведения, съчинени изключително за цигулка. Сред тях най-известни са „Цигански напеви“, редица пиеси от сборника „Испански танци“, „Андалуска серенада“, Интродукция и тарантела, фантазии на теми от популярни опери.
Умира от хроничен бронхит на 20 септември 1908 г. в дома си в Биариц. Завещава притежаваните от него две цигулки Страдивари на Парижката и Мадридската консерватории. Цялото си имущество дарява на Памплона. В Памплона в неговата памет е създаден музей.[1][2]
Remove ads
Списък на произведенията
Сарасате е съчинил повече от петдесет опуса, всеки от които включва цигулка, и е номерирал 54 от тях[3].
Remove ads
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads

