Павлешенци
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Павлешенци, още Павлешенце или Палмеш (на македонска литературна норма: Павлешенци), e село в централната част на Северна Македония, част от община Свети Никола.
Remove ads
География
Селото е разположено в североизточните склонове на Градищанската планина на около 33 километра северозападно от общинския център град Свети Никола.
История
В началото на XX век Павлешенци е българско село в Кумановска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото брои 584 българи християни.[1]
Почти всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Павлишенци (Pavlichentzi) се състои от 760 българи екзархисти и 8 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи българско училище.[2]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[3]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Павлешенци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Палмеш (Palmeš) като българско християнско село.[6]
В 1994 година селото има 122, а в 2002 година – 77 жители.[7]
Remove ads
Личности
- Родени в Павлешенци
Арсен Божинов (? – 1915), български революционер, деец на ВМОРО,[8] четник на Кръсто Лазаров в 1915 година,[9] загинал на фронта през Първата световна война[10]- Арсен Янев, български революционер, четник на Кръсто Лазаров в 1914 година[11]
- Атанас Коцев Велков (1883 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в 3-та рота на 2-ра скопска дружина,[12] взема участие в битките при Шаркьой, Султан тепе, Говедар, Редки буки, Роткова скала и други; на 29 април 1943 година, като жител на Свети Никола, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[13]
- Милан Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров на два пъти[14][15]
- Митруш (1883 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов[16]
- Нада Ицева-Салджиева (1934 – 2005), парашутистка от Република Македония
- Поп Пензо, деец на ВМОРО, селски войвода, на 4 март 1905 година със селската милиция напада в гръб турските части, обградили край Павлешенци четата на Иван Наумов Алябака и така я спасява.[17]
- Стойче Лазов – Павлешенски (1860 - след 1948), деец на ВМОРО[18]
- Траян Стойков Симеонов (1878 - след 1943), български революционер от ВМОРО
- Починали в Павлешенци
- Атанас Алексов – Чачето (1888 – 1905), български революционер от ВМОРО
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads