Паисий Врачански (Българска патриаршия)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Паисий е български православен духовник, митрополит на Врачанската епархия на Българската православна църква от 1930 до 1974 година.[1][2]
Тази статия е за епископа на Българската патриаршия. За епископа на Вселенската вижте Паисий Врачански (Вселенска патриаршия).

Remove ads
Биография
Роден е на 6 август 1888 г. в Своге със светското име Александър Райков Анков. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиално в Искрец и София. Завършва Цариградската българска семинария и след това става доктор по богословие от Черновицкия университет. Специализира философия и право в Мюнхенския и Лайпцигския университет. Служи, като дякон при екзарх Йосиф I Български и като дякон при наместник-председателя на Светия Синод, ефимерий, библиотекар и началник на Културно-просветното отделение при Светия Синод. Преподава в Софийската духовна семинария и е проповедник в Софийската митрополия и юрисконсулт на Светия Синод, протосингел на софийския митрополит.[1]
На 1 май 1923 година е ръкоположен за знеполски епископ. На 10 юни 1930 година е избран за врачански митрополит. От 1934 г. Паисий Врачански е постоянен член на Светия синод в намален състав, като от 4 януари 1949 до 3 януари 1951 г. е наместник-председател.[1] През 1971 г. е кандидат за патриарх, редом с митрополит Максим Ловчански. До края на живота си остава един от водачите на така нареченото „реакционно крило“ на Синода.
Почива на 16 май 1974 година във Враца.
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads