Паланечко благотворително братство

Паланечкото (Кривопаланечкото) благотворително братство „Осогово“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Крива Паланка, съществувала в българската столица София в периода между двете световни войни.

Паланечко благотворително братство
Титулна страница на спомените на Михаил Македонски
Информация
Тип	благотворителна организация
Основана	1903 г.
Закрита	1950 г.
Положение	несъществуваща
Седалище	София
Езици	български
Ръководител	Александър Йосифов и други

История

Основано е на 6 август 1903 година, а първият му устав е приет и утвърден на 18 септември 1904 година. Преработен е през 1926 година, а през 1934 година братството е регистрирано като юридическо лице пред СГС на 27 март 1934 година. Изработено е дружествено знаме – червено на цвят, от едната му страна е изобразен Осоговския манастир, а под него е извезан надпис „Осогово“.^[1]

На 15 май 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, от името на братството свещеник Константин Попапостолов, Димитър Попапостолов и Христо Тасев подписват Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.^[2]

На Учредителния събор на македонските бежански братства от ноември 1918 година делегати от братството са свещеник Константин Попапостолов и Димитър Цонев.^[3] На обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година делегати от Паланечкото братство са Борис Антов, Константин Попапостолов, Яким Лазаров и Яким Цветанов.^[4]

На общо събрание на братството от 13 април 1924 година избира настоятелство в състав Георги Апостолов (председател), Александър Йосифов (подпредседател), Кирил Цонев (секретар), Кузман Спасов (касиер) и членове Димитър Х. Илиев, Георги Поп К. Апостолов, Трайко Христов и Георги Попниколов.^[5]

През 1925 година дружеството издава спомените на Михаил Македонски.

На 21 март 1926 година на общо събрание на братството е избрано настоятелство в състав Димитър Атанасов (председател), Георги Попниколов (подпредседател), Йордан Кацаров (секретар), Асен М. Спасов (касиер) и съветници Славе Алексиев, Петко Иванов и Максим Стоянов. Йордан Кацаров си подава оставката като секретар и е заместен от Димитър Стойчев.^[6]

На 17 април 1927 година братството провежда извънредно заседание, на което се произнасят, че са против предаването на българските църковни имоти в Македония на Гърция и Сърбия. През 1936 година в ръководството му влизат Александър Йосифов, Славе Алексиев Яначков, Емануил Якимов Цветанов, Петко Стойчев Траянов, Георги Николов Минев, Стефан Стойков Стоянов и Савко Иванов Стойчев. По-късно в настоятелството са избрани Александър Йосифов (председател), Емануил Цветанов (подпредседател), Димитър Иванов Вичев (секретар), Петко Стойчев Траянов (касиер), а Трайче Христов Стойков, Стоимен Якимов Лазаров и Кирил Каранфилов Стаменков са съветници. В контролната комисия влизат Венцислав Попдимитров Давидов (председател), Стефан Йосифов Бояджиев и Георги Тасев Якимов са членове.^[7]

Към братството съществува и Женска културно-просветна и благотворителна дружба при Паланечкото братство „Осогово“. В управителното ѝ тяло влизат Донка Александрова Йосифова (председател), Благородна Владим. Попова (подпредседател), Димитрица Бешкова Стойчева (касиер), Еленка Христова Алексиева (съветник), Софка Стоименова Цеперъкова (съветник) и Митка Теодосова Тодорова (съветник). В контролната комисия са Еленка Грозданова Попова (председател) и съветнички Катерина Стефанова Йосифова и Яна Петкова Иванова.^[8]

Към 1941 година председател на братството е Александър Йосифов.^[9]

Външни препратки

• Македонски, Михаил. Спомени. Материяли за историята на град Криворечна Паланка. София, Криворечно-Паланешко благотворително братство „Осогово“, 1925.