Пенджабски език

Пенджабският език (на пенджабски: ਪੰਜਾਬੀ, Pañjābī) е индоарийски език, говорен в областта Пенджаб.

Пенджабски език ਪੰਜਾਬੀ / پن٘جابی
/[pəɲˈdʒaːbi]/
Страна	Индия, Пакистан
Регион	Пенджаб
Говорещи	120 000 000[1][2]
Писменост	Гурмукхи
Систематизация по Етнолог
Индоевропейски Индоирански Индоарийски Пенджабски
Официално положение
Официален в	Индия
Регулатор	Департамент за езици
Кодове
ISO 639-1	pa
ISO 639-2	pan
ISO 639-3	pan pnb, pan
Уикипедия на Пенджабски език
Пенджабски език в Общомедия

Писменост

Собствената писменост на пенджабския език е гурмукхи, която се използва в индийския щат Пенджаб, както и от сикхите в останалата част на света. Пенджабците от съседните индийски щати пишат на деванагари, а тези в Пакистан използват модифициран вариант на арабицата, наречен шахмукхи.

Фонология

Гласни

	предни	средни	задни
затворени	i		u
полузатворени	ɪ		ʊ
полуотворени	e	ə	o
отворени	æ	ɑ	ɔ

Три от гласните са по-кратки от останалите: [ɪ], [ʊ] и [ə]. Съществуват и назализирани гласни.

Съгласни

		лабиални	дентални/ алвеолни	ретрофлексни	палатални	веларни	глотални
носови		m	n	ɳ	ɲ	ŋ
преградни и прегр.-проходни	беззвучни	p	t̪	ʈ	ʧ	k
	придихателни	pʰ	t̪ʰ	ʈʰ	ʧʰ	kʰ
	звучни	b	d̪	ɖ	ʤ	g
проходни		(f)	s, (z)		(ʃ)		ɦ
едноударни			ɾ	ɽ
странични			l	ɭ
полугласни		ʋ			j

Лабиоденталната полугласна /ʋ/ се реализира като билабиална проходна съгласна [β] в средисловието пред /i/, /ɪ/ и /e/. Няма ясни правила, които да определят кой от двата алофона да бъде избран в началото на думата. Небният носов звук /ɲ/ се среща само пред палатални съгласни, а веларният /ŋ/ – само пред веларни. Съгласните /f/, /z/ и /ʃ/ се срещат само в заемки от арабски, персийски език и английски, а /ʃ/ – и в заемки от санскрит.

Транслитерация

Транслитерация (вляво) и произношение (вдясно)

a – ə ā – a i – i ī – ɪ u – ʊ ū – u e – e ai – æ o – o au – ɔ

k – k kh – kʰ g – g ṅ – ŋ c – tʃ ch – tʃʰ j – dʒ z – z ñ – ɲ ṭ – ʈ

ṭh – ʈʰ ḍ – ɖ ṇ – ɳ t – t th – tʰ d – d n – n p – p ph – pʰ f – f

b – b m – m y – j r – r/ɾ ṛ – ɽ l – l ḷ/ll – ɭ v/w – ʋ/β s – s ś/sh – ʃ

Тонове

Обикновено се приема, че тоновете са 3 – висок (в транскрипцията [á]), нисък ([à]) и среден (не се отбелязва). Високият и ниският тон исторически са произлезли от звучните придихателни съгласни, каквито се срещат в другите индоарийски езици.

Графема, исторически отговаряща на звучна придихателна съгласна, се произнася в началото на думата като беззвучна съгласна с нисък тон на следходната гласна:

ḍhol [ʈòl] „барабан“

bhainạ̄ [pæ̀ɳɑ] „сестра“.

В края на корена се произнася като звучна съгласна с висок тон на предходната гласна:

māgh [mɑ́g] „месец магх)“

singh [sɪ́ŋg] „лъв“.

В рамките на корена между кратка и дълга гласна се произнася като звучна съгласна с нисък тон на следходната гласна:

paghārnā [pəgɑ̀rnɑ] „стопявам“

/ɦ/ се произнася само в начална позиция, иначе е индикатор за висок тон на предхождащата я гласна:

tīh [tíh] тридесет.

/ih/ и /uh/ звучат съответно като [é] и [ó]:

kihṛā [kéɽɑ] „кой“

uh [ó] „той“.

/ahi/, /ahu/ се произнасят респективно [ǽ] и [ɔ́]:

kahiṇā [kǽɳɑ] „казвам“

vahuṭī [ʋɔ́ʈi] „годеница“.

Съществуват тройки думи, различими единствено по тона на гласната:

ghoṛā [kòɽɑ] „кон“

koṛā [koɽɑ] „камшик“

kuhṛā [kóɽɑ] „прокажен“.

Морфология

Имена

Съществителни

Изменят се по род (мъжки и женски), число (единствено и множествено) и падеж (пряк и косвен). Косвеният падеж се употребява, когато името е последвано от следлог. За съществителните имена от женски род не е характерно противопоставянето по падеж. Универсален маркер за множествено число е окончанието -ā̃ (с аломорф -vā̃ след основи, завършващи на -ā):

kuṛī – „момиче“, kuṛīā̃ – „момичета“

bhaiṇnū̃ – „на сестрата“, bhaiṇā̃ nū̃ – „на сестрите“

mā̃ – „майка“, māvā̃ – „майки“.

Отклонение от това правило са известен брой предимно завършващи на съгласна съществителни, които образуват мн. ч. в пряк падеж с окончание -ī̃:

rāt – „нощ“, rātī̃ – „нощи“.

И при имената от мъжки род окончанието -ā̃ е маркер за мн. ч., но само в косвен падеж:

ghar kol – „до къщата“, gharā̃ kol – „до къщите“.

Когато основата завършва на -ā/-ā̃, окончанието за мн. ч. е -iā̃:

ghoṛе ute – „върху коня“, ghoṛiā̃ ute – „върху конете“.

В пряк падеж опозицията по число е характерна само за имената, окончаващи на -ā/-ā̃:

mazdūr – „работник“, „работници“

muṇḍā – „момче“, muṇḍe – „момчета“.

Прилагателни

Прилагателните имена биват изменяеми и неизменяеми. Изменяемите се съгласуват със съществителното, което определят, по род, число и падеж.

склонение на изменяемото прилагателно moṭā

		ед. ч.	мн. ч.
м. р.	пряк падеж	moʈɑ	moʈe
	косвен падеж	moʈe	moʈɪɑ̃
ж. р.	пряк падеж	moʈi	moʈiɑ̃
	косвен падеж	moʈi	moʈiɑ̃

Сравнителна степен се изразява синтактично. Но някои прилагателни притежават и синтетична форма:

takṛā, „силен“ – takṛerā̄, „по-силен“

suhṇā, „красив“ – suhṇerā, „по-красив“

patlā, „тънък“ – patlerā, „по-тънък“.

Прибавянето на наставката често е съпроводено с изменения в корена:

moṭā, „дебел“ – muṭerā, „по-дебел“

cauṛā, „широк“ – cuṛerā, „по-широк“

uccā, „висок“ – ucerā, „по-висок“

miṭtḥā, „сладък“ – mitḥerā, „по-сладък“.

Глаголи

Налице е обичайната за индоарийските езици система от глаголни времена. Особеност е синтетичният начин на образуване на бъдеще време.

Деепричастие се образува от основата на глагола с наставката -ke: khā pīke – „като хапнал и пийнал“. Маркер за инфинитив е окончанието -ṇā, което се явява -nā при основа, завършваща на r, ṇ и n: vajāuṇā, „свиря“, karnā, „правя“, sunnā, „слушам“.