Петър I Савойски

маркграф на Торино From Wikipedia, the free encyclopedia

Петър I Савойски
Remove ads

Петър I Савойски, Петър от Мориен или Петър от Аоста[1] (на италиански: Pietro I di Savoia, на френски: Pierre Ier de Savoie, Pierre de Maurienne, Pierre d'Aoste; * ок. 1043[2], 1047/1049[3] или 1048[2][4], † 9 август 1078[2][5][6]) от Дом Савоя, е маркграф на Торино от 1060 г. до смъртта си. Понякога е включван, без следи от употреба в известните актове, в списъка на графовете на Савоя като 4-ти граф на Савоя.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър.
Бързи факти Роден, Починал ...
Remove ads

Произход

Петър, според френския историк Самюел Гишенон, е първородният син на Ото I Савойски (* 1030, † 1060), граф на Мориен, на Аоста и на Шабле, и на съпругата му Аделхайд (* 1016, † 1091), маркграфиня на Торино и Суза[2][7] от рода Ардуини. Негови дядо и баба по бащина линия са Хумберт I Белоръки, граф на Мориен и на Шабле, и Аксиленда или Аксилия,[8] а по майчина – Оделрик Манфред II, маркграф на Торино и Суза, и Берта от Отбертините.[9] Има един или двама братя и две сестри:

  • Амадей II (* ок. 1050, † 1080), 5-и граф на Савоя и граф на Аоста и на Мориен от 1078 г. до смъртта си, съпруг на Жана Женевска
  • Берта (* 1051, † 1087), кралица на Германия и императрица на Свещената римска империя като съпруга на Хайнрих IV[10]
  • Аделхайд (* ок. 1052/1053, † нач. на 1079), вероятна съпруга на Гиг IV, граф на Албон, и на Рудолф Швабски,[11] херцог на Швабия, избран през 1077 г. за крал на римляните в опозиция на Хайнрих IV.
  • Ото († 1095/1099), споменат от Самюел Гишенон,[12] погрешно считан за епископ на Асти (1073/1079).[13]
Remove ads

Биография

Ранни години

След смъртта на дядо му Хумберт I между 1047 и 1048 г. неговият чичо Амадей го наследява във всичките му титли.[14] След смъртта на чичо му Амадей I след 12 декември 1051 г.[15][16], тъй като най-големият му син Хумберт е починал преди него, а вторият му син Аймон е духовник (може би също е починал преди него), неговите титли преминават към бащата на Петър, Ото.

През май 1057 г. Петър, родителите му Ото I и Аделхайд, брат му Амадей и двете му сестри Берта и Аделхайд правят дарение на църквата в Улкс.[17]

Управление

Петър става маркграф на Торино след смъртта на баща си Ото I, който умира млад, вероятно на 19 януари 1057 г.[18] или на 21 май 1060 г.[19], оставяйки всичките си потомци почти деца. Петър е поверен на регентството на младата си майка Аделхайд и управлява само номинално, тъй като властта се държи от нея. Аделхдайд освен съпруга си надживява и децата си и ефективно държи властта до смъртта си през 1091 г. в ролята си на регентка първо на Петър I и на брат му Амадей, а след това на Хумберт II – син на Амадей.

През 1064 г. Аделхайд е начело на управлението заедно със сина си Петър.[20] Тогава Петър I потвърждава, заедно с нея, дарение от трета страна на Абатство Фрутуария в Сан Бениньо (3 януари). Също около 1064 г. той се жени за Агнес Поатиенска,[1] дъщеря на херцога на Аквитания Вилхелм VII и внучка на едноименната императрица. Този брак е в съответствие с политиката на майка му за създаване на широкообхватни политически връзки чрез бракове. Още един резултат от тази политика е бракът, скоро след това, между сестрата на Петър, ​​Берта, с Хайнрих IV.[21]

През същите години е изяснено разграничението между компетенциите на Петър, ограничени до управлението на Маркграфство Торино, и тези на по-малкия му брат Амадей II, който наследява графските прерогативи на Хумбертините в района на Бургундия и няма достъп до титлата на маркграф и след смъртта на Петър. Политическите ефекти от това разделение са смекчени от силното влияние, което майка им Аделхайд упражнява върху двата сектора, започвайки от годините на непълнолетието на Петър и Амадей. В района на Бургундия Аделхайд ръководи лично (1066 – 1067) споразуменията с епископа на Виен, свързани с потискането на злоупотребяващия монетен двор на Егбел, както и преговорите с Хайнрих IV по повод неговото слизане в Италия през Мон Сени (1076 – 1677). В тези случаи братът на Петър, Амадей, се ограничава до гарантиране на собственото си уважение към постановеното от майка им; в спора за Егбел той е придружен от Петър. Единственото относително автономно действие на Петър в областта на Бургундия[21] е потвърждението, чрез подпис без дата, на привилегия, дадена от дядо му Хумберт I, на канониците на „Сан Джовани“ и „Сан Орсо“ в Аоста (1040 г.); текстът подчертава, че в този случай Петър е действал като син на Ото и Аделхайд.[22]

На италианския фронт ситуацията е почти аналогична на бургундската. В почти всички документи, касаещи Петър, той е придружен от майка си. Той се появява в малка част от документите, които съставляват големия корпус от дарения на Аделахайд – документи, в които той действа като обикновен свидетел или декларира съгласието си. През юли 1078 г. Петър заедно с майка си Аделхайд и брат си Амадей прави дарение на Абатство „Новалеза“.[23]

Според Chronique de Savoye на Жан Кабаре д'Орвил абат Рудолф от Сен Морис д'Агон дава на Петър II Пръстена на Свети Маврикий.[24][25] Това е инсигния, наследена от последните крале на Бургундия чрез императора, даваща на графовете на Савоя[26] „могъщество чрез преноса на пръстена“.[27] Днес изглежда много вероятно Петър I да е бил този, на когото е бил даден пръстенът около 1076 г.[26][28] Той приема и титлата на абат.[24] Впоследствие този пръстен става знак за инвеститура за Савойския дом, както е и за кралете на Бургундия.[26]

Отношения с епископите

Петър действа по-автономно в контактите с епископите на Маркграфство Торино, по-специално с тези на Асти и Торино. В случая с Асти действията му са в съответствие с политиката на майка му Аделхайд, целяща да възстанови контрола на маркиза върху епархия със слабо присъствие на Ардуините. До 1066 г. тя е издигнала кандидатурата за епископ на Ингон, който е необичан от градската аристокрация; кандидатурата му е наложена със силата на оръжието през 1070 г. Около този период Петър влиза в конфликт с него относно Веца.[21]

През 1078 г. Петър оказва военна помощ епископа на Торино Куниберт, който е в конфликт с монасите от манастира Сан Микеле дела Киуза, като предявява претенции да назначава техния абат. Конфликтът възниква през 60-те години на IX век и се задълбочава около 1078 г., когато Куниберт се опитва да прогони избрания от монасите абат с въоръжена намеса. Подкрепата на епископа, който е в трудни отношения с папа Григорий VII, би трябвало да се постави във връзка с отношението на равновесие, което майката му Аделхайд поддържа през онези години между папството, чиято централизираща политика тя подкрепя, и империята, с която е обвързана с брачни съюзи.[21]

Смърт

Последният датиран източник относно Петър е харта за Провостурата на Улкс от 1073 г.[21]

Петър I умира на 9 август 1078 г.,[2][5][6] вероятно насилствено.[1][29] След смъртта му е поставен въпросът за наследството между дъщеря му Агнес и брат му Амадей.[30] Изглежда, че въпросът е решен чрез следване на Салическия закон,[31] така че наследникът на Петър в неговите титли е брат му Амадей с името Амадей II.[32] Управлението на Амадей обаче е само номинално, тъй като то де факто остава в ръцете на майка им Аделхайд.[33]

Remove ads

Брак и потомство

∞ ок. 1064[2] или 1078[34] за Агнес Поатиенска/Агнес Аквитанска (* ок. 1052, † сл. 18 юни 1089), дъщеря на Вилхелм VII[35], граф на Поатие и херцога на Аквитания (1039 – 1058), и Ема от Шартър[36], и вдовица на крал Рамиро I Арагонски от 1064 г., от която има една, две или три дъщери:

  • Агнес Савойска[37] (* 1065, † 1110), маркграфиня на Торино, кръстена на майка си и на прабаба си по майчина линия – императрица Агнес Поатиенска;[38] ∞ 1080 за Фридрих от Монбелиар († 29 юни 1091)[39], от когото има трима сина.
  • Алиса Савойска (* 1065, † сл. 1099), ∞ 21 декември 1099 за Бонифаций дел Васто, маркграф на Савона,[40] от когото има пет[41] или седем сина, сред които Манфред I, маркграф на Салуцо. За английския историк Чарлз Уилям Превите-Ортън Алиса е „изобретение на генеалозите“, което прави възможно легитимирането на права в Италия[38]
  • Берта Савойска[1] (* ок. 1075, † пр. 1111),[38] вероятна, ∞ 16 август 1097 за Педро I, крал на Арагон, крал на Памплона и граф на Собрарбе и Рибагорца, племенник на Рамиро I,[42] от когото няма деца.

Титли и домейни

Френският историк Самюел Гишенон (1660) го определя като Петър Савойски, маркиз на Суза и Италия.[43] Баща му Ото I разделя имуществото си между двамата си сина: Петър, най-големият, наследява италианските земи и маркграфската титла от Ардуините, а по-малкият му брат Амадей – земите на Кралство Бургундия и титлата „граф“ от Хумбертините.[29][44] Виктор Флур дьо Сен Жени (1869) посочва, че в продължение на няколко години двамата братя имат съвместно притежание на савойските владения на баща им.[45]

След смъртта на Петър майка му Аделхайд от Суза си връща наследството – италианските земи, които предава на внучката си Агнес Савойска. Агнес е съпруга на Фридрих от Монбелиар.[44]

Някои автори считат Петър за 4-ти граф на Савоя.[46][47] Титлата „граф на Савоя“ всъщност се използва само от граф Амадей III през 1125 г.[48][49] Въпреки това братът на Петър Амадей II, който наследява графския дял от баща си, е споменат като „граф на Сабаудия“ след смъртта на Петър.[50]

Remove ads

Източници

Първични източници

Историографска литература

Други

Remove ads

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads