From Wikipedia, the free encyclopedia
Петокнижието (от гръцки: Πεντάτευχος) е първата и основна част на Библията. В еврейската традиция е познато под името Тора (תורה – закон), според централната тема, която разглежда.
Древните еврейски теолози разделят книгата на пет части, откъдето идва и името и. Доказателство за това се открива още в превода на седемдесетте (Septuaginta). В този превод всяка отделна книга има заглавие според специфичното си съдържание. Гръцките заглавия от този превод са запазени и в латинския превод (Vulgata) и в други стари и съвременни преводи:
На гръцки | На латински | На български | На иврит | значение на български |
η Κτίσις или η Γένεσις | Genesis | Битие | Берешит (בְּרֵאשִׁית) | В началото |
ο Έξοδος | Exodus | Изход | Шемот (שְׁמוֹת) | Имената |
το Λευϊτικόν | Leviticus | Левит | Вайикра (וַיִּקְרָ) | И повика [И повика Господ Мойсей] |
οι Αριθμοί | Numeri | Числа | Бемидбар (בְּמִדְבַּר) | В пустинята |
το Δευτερονόμιον | Deuteronomium | Второзаконие | Хадеварим (הַדְּבָרִים) | Думите |
Петокнижието представлява една цялост, чието съдържание е маркирано от три значителни събития: сътворението на света, човешкия род и избрания народ (Битие) и подготовката за влизане в Ханаан (Обетованата земя) (в края на Второзаконие). През този период стават централните събития в древната еврейска история: евреите избягват от египетско робство, Господ избира своя народ и му обещава свещената земя, Мойсей сключва съюз (завет) с Яхве, оформя се законът на евреите, евреите пътуват през пустинята.
В Петокнижието се утвърждават основите на целия Стар завет. Ключовите моменти са представени като божие начинание: божиите дела умело показват на израилтяните, че Бог е велик, вездесъщ и добър. От неговите дела в Библията се изтъкват особено освобождението на израилтяните от Египет (Изход) и влизането им в Ханаан (Исус Навиев). С течение на времето тези събития, възприемани като особен Божи дар, ще станат символ на окончателното избавление и спасение. От това проличава истинският характер и литературният вид на Петокнижието: религиозна история.
Историята на избрания народ започва с изхода от Египет и сключването на Завета на Синай (около 1250 пр.н.е.). С появата на национално съзнание у израилтяните започва и създаването на Библията в по-широк смисъл. Онова, което е писано в Библията за по-ранни събития и мислите, които се приписват на предишни векове, се считат за записани от евреите предания и мъдрости на изтъкнати личности от еврейската древност. Сред тях се откроява Мойсей, организатор на религията на израилтяните, техен пръв водач и законодател.
Според религиозната традиция на юдаизма и християнството, Петокнижието е създадено от Моисей, когато той записва думите на Бог на планината Синай. Според преобладаващото днес научно становище, то е съставено по време на Вавилонския плен (VI век преди Христос) на основата на по-ранни текстове. В началото на V век приди Христос то за пръв път е пренесено от книжника Ездра от Вавилон в Юдея, където в средата на същото столетие е фиксирана и неговата съвременна редакция.[1]
В Петокнижието се откриват следи от древно наследство: използвани са редица предания, информацията за събитията е представена по сложен и неуеднаквен начин – различни стилове, повтаряне на разказ за едно и също събитие (Битие 1:1 – 2:4 и 2:4 – 2:24; 4:17 и сл. и 5:12 – 17; 6 – 8), двояко писане на името на Господ: Яхве (Йехова) и Елохим, варианти в законите, различни тенденции и т.н.
Съществува хипотеза, която се опитва да изтълкува нееднородността на текста на Петокнижието. Тя разграничава четири предания или документа, които се преплитат. Тази хипотеза е най-популярна и до голяма степен спомага за по-доброто разбиране както на текста на Петокнижието, така и на възникването му. Според тази хипотеза:
Различните предания се преливат в Петокнижието. Те преоформят, разширяват и пригаждат към жизнените нужди на своето време наследството на Мойсей. Ако това не се има предвид, Петокнижието може да остане неясно поради сложността си и различните тенденции в него.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.