Петър Вариклечков

Петър Иванов Вариклечков е български офицер (полковник), участник Сръбско-българска война (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Петър Вариклечков
български офицер
Подполковник Вариклечков като командир на отделение от 4-ти артилерийски полк (декември 1905)
Звание	Полковник
Години на служба	1881 – 1913, 1915 – 1918
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Военно формирование	1-ви арт. полк 4-ти арт. полк
Командвания	6-и арт. полк (1911 – 1913)
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Дата и място на раждане	8 февруари 1861 г. (стар стил) Самоков, Османска империя
Дата и място на смърт	17 май 1958 г. (97 г.) София, България

Той е баща на първия български контраадмирал Иван Вариклечков.

Биография

Петър Вариклечков е роден на 8 февруари 1861 година в Самоков. В началото на Руско-турската война (1877 – 1878) Вариклечков заминава за Габрово, където се записва доброволец в руската армия и се сражава в битката при Шипка.^[1] След войната Вариклечков емигрира в Русия, където постъпва в Елисаветградското военно училище, което завършва през 1881 година.^[2] На 8 септември същата година е произведен в чин подпоручик. Като младши офицер е зачислен в Софийското артилерийско отделение, което след това е попълнено с батареи и реорганизирано в 1^–ви артилерийски полк. На 30 август 1884 г. е произведен в чин поручик.

При избухването на Сръбско-българската война (1885) поручик Вариклечков командва полубатарея от 1^-ви артилерийски полк, с който участва в Сливнишкото отбранително сражение (5 – 7 ноември 1885), а при контранастъплението и в Пиротското сражение (14 – 15 ноември).

След войната с планински взвод е изпратен в Пловдив. Командва батарея от 1-ви артилерийски полк.^[3] След това Петър Вариклечков служи в 4^-ти артилерийски полк и на 30 август 1886 е произведен в чин капитан. По-късно е назначен за началник на Софийския артилерийски склад и арсенал. На 2 август 1889 г. е произведен в чин майор и назначен на служба в 6^-и артилерийски полк. Като майор е назначен за началник на артилерийско отделение в 4-ти артилерийски полк.^[3] През 1898 е произведен с чин подполковник и продължава да командва артилерийското отделение. По-късно е назначен за командир на 6^-и артилерийски полк. На 19 септември 1906 е произведен в чин полковник. През 1891 година се ражда сина му Иван Вариклечков (по-късно контраадмирал и командващ Военноморския флот). С полка си взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като в последната е тежко ранен и напуска армията.

През Първата световна война (1915 – 1918) отново е мобилизиран и назначен за началник на артилерията на Шуменския укрепен пункт, а след това е началник на артилерията при Беломорската отбрана. Служи и като началник на артилерията на 4^-та армия. След края на войната е уволнен от служба.

Полковник Петър Вариклечков умира на 17 май 1958 г. в София.

Военни звания

• Подпоручик (8 септември 1881)
• Поручик (30 август 1884)
• Капитан (30 август 1886)
• Майор (2 август 1889)
• Подполковник (1898)
• Полковник (19 септември 1906)

Награди

• Княжески орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие, същия орден IV и V степен на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента.