Петър Ганчев

Петър Ганчев е български офицер, генерал-майор.

Тази статия е за българския офицер. За революционера вижте Петър Ганчев (революционер).

---

Петър Ганчев
български генерал
Битки/войни	Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	8 януари 1874 г. Търново, Османска империя
Дата и място на смърт	1950 г. (75 г.) Лозана, Швейцария

Биография

Петър Ганчев е роден на 8 януари 1874 г. в Търново, Османска империя. През 1893 г. завършва Военното училище в София. Между 1899 и 1902 г. учи в Николаевската генералщабна академия. Започва да служи в Лейбгвардейския ескадрон, а по-късно е и негов командир. Служи като поръчки към щаба на армията. В периода 1904 – 1910 г. е военен аташе в Белград. Михаил Думбалаков пише за престоя на Ганчев в Белград:

„

Млади хубавец, военното аташе на България, с небрежната си галантност и фини маниери, бързо бе спечелил симпатиите на белградчани... Той бе нае за свое жилище фаталния дворец, в който бе живяла и обичала сръбската кралица Драга...[1] Наемайки тоя дворец, тук Ганчев поддържаше и една скъпа конюшня с хубави породисти коне. Това бе отличителен белег на всеки по-богат аристократически дом.[2]

“

От 1910 до 1913 г. е военен аташе в Берлин. На 30 май 1914 г. е назначен за командир на първи конен полк. Известно време е и началник-щаб на първа пехотна софийска дивизия. От 1 август 1915 г. е определен за военен пълномощник към германския император. Участва в подписването на Брест-Литовския мирен договор като пълномощник от страна на България. Между 1917 и 1918 г. е флигел-адютант на цар Фердинанд I. След детронацията на Фердинанд заминава с него за Германия, където продължава да изпълнява същата роля. Служи като военен пълномощник при Особата на Негово Величество Германския Император и Пруския Крал.^[3] Отделно там е назначен за хофмаршал на двореца Кобург. Председателства българската колония „Единство“^[4]. През 1919 г. излиза в запас.

По спомени на Коста Скутунов, като военен аташе в Берлин, Петър Ганчев показно демонстрира и подчертава връзките си с цар Фердинанд и допринася за влизането на България във войната като съюзник на Германия чрез множество фалшиви донесения, които надценяват способностите на немската армия. В немската столица той си спечелва лоша слава на позьор водещ разпуснат начин на живот и обкръжен от съмнителни лица. Това му поведение привлича вниманието на немските тайни служби, които предупреждават българското правителство. През 1919 г. генералът прави неуместно изказване пред немското командване, което е счетено за уронване престижа на България, и впоследствие той бива уволнен.^[5]

Семейство

Петър Ганчев е женен и има 2 деца.

Военни звания

• Подпоручик (2 август 1893)
• Поручик (2 август 1896)
• Капитан (12 септември 1902)
• Майор (15 октомври 1908)
• Подполковник (15 октомври 1912)
• Полковник (15 октомври 1915)
• Генерал-майор (30 май 1918)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III степен, 1 клас (1919)
• Народен орден „За военна заслуга“ II степен с военни отличия (1919)