Петър Енчев

Петър Енчев е български революционер, и инициатор на създаването на Българското параходно дружество. ^[1][2]

Петър Енчев
български революционер, банкер и общественик
Петър Енчев като банков чиновник „Варненска дигитална библиотека“
Роден	29 юни 1855 г. Тулча, Османска империя
Починал	16 април 1922 г. (66 г.) Варна, Царство България
Националност	България
Въоръжена борба
Кауза	Освобождение на България

Биография и дейност

Петър Енчев е роден на 29 юни 1855 година (Петровден) в Тулча. Син на иконом поп Енчо Димитров Ковчазов и Анна Димитрова, и двамата бежанци от Южна Тракия.

Петър Енчев има трима братя — Димитър, Перикли и Гаврил, и две сестри: Моса, майка на кап. Георги Купов, и Тодорка (Теодора) — съпруга на ген. Стефан Паприков.

Петър Енчев завършил гимназия в Болград, Бесарабия, а след това постъпил в пансиона на Тодор Минков в Николаев, където продължил образованието си в тамошната гимназия. Заедно със съученика си Панайот Волов се завърнали в Родината, в Шумен, където станали учители. Там те създали местния Революционен комитет. Главни организатори на така нареченото събитие „Френска сватба“. След което били арестувани от турските власти и изпратени в затвора в Русчук.

На 24 август 1883 г. в Шумен Петър Енчев сключил брак с Еленка Панайотова Димитриева. Кумци на сватбата им били Иван Евстатиев Гешов и съпругата му Марийка Пулиева. Елена Панайотова била родена в Шумен на 17 септември 1862 г., починала във Варна на 23 юни 1939 г. Първата българка завършила Американския девически колеж в Цариград през 1882 г. Имат три дъщери - Ана, Люба и Мария, и двама сина - Борис и Александър ^[3]

Петър Енчев участва в Националноосвободителното движение като секретар на БРЦК и БЦБО в Букурещ. ^[4]

По време на Сръбско-Турската война в Алексинац на 20 юни 1876, Петър Енчев получил пълномощно от главнокомандващия Сръбската войска ген. Черняев да състави батальон от българските доброволци и четите на Панайот Хитов, Ильо войвода и др. Задачата била изпълнена и това военно формирование дало основата на бъдещето българско опълчение.

По време на Руско-Турската война е преводач в корпуса на ген. Цимерман.

След Освобождението се установява в Пловдив. Работи там като финансов началник на Областната управа, и е депутат в Областното събрание, където е представител на Казълагачка околия.

Избран е за действителен член на научно-книжовното дружество "Наука" - Пловдив.

От 1886 г. до средата на 1889 г. Петър Енчев и семейството му се установяват в Русе. Тук той работи като чиновник в Русенският клон на БНБ.

През 1889 г. Петър Енчев и семейството му се установяват във Варна. На 31 декември 1889 г., заедно с още петима предприемачи, поставят началото на Българското параходно дружество в Черно море. ^[5] Съосновател на Варненското ловно-стрелческото дружество „Сокол“ през 1889 г.

През 1890 г. Петър Енчев е назначен като директор на БНБ — клон Варна, а от 1905 г. директор на Кредитна банка — клон Варна. Директор на Параходното дружество 1910 г. Председател на Управителния съвет на Параходното дружество 1910-1912 г., правителствен делегат в Параходното Дружество (1898-1899, 1901). Активен член на Археологическото дружество, създадено на 12 декември 1901 г. във Варна, много добър приятел е с братята Шкорпил. Виден общественик.

Петър Енчев умира на Великден 16 април 1922 г. във Варна.