Петър Пенчев (офицер)

Петър Ганчев Пенчев е български политически офицер (генерал-майор), началник на политическия отдел на 11^-а танкова бригада (1959 – 1965), заместник-началник на Политотдела на втора армия – Пловдив (1965 – 1972) и началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив (1973 – 1981).

Петър Пенчев
български генерал
Звание	генерал-майор
Години на служба	от 1949 г.
Дата и място на раждане	11 октомври 1924 г. (100 г.) Върбен, Царство България

Биография

Петър Пенчев е роден на 11 октомври 1924 г. в с. Върбен. Основното образование завършва в родното си село, а средното в Пловдивската търговска гимназия, след което продължава образованието си във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София. От октомври 1949 г. служи в Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“ в София, след което завършва 1^-ви випуск на Военно-политическото училище.^[1]

Служи като заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) на учебната рота в учебен танков батальон в Горна Баня, а година по-късно е ЗКПЧ на танков полк в същата бригада. През 1954 г. постъпва във Военната академия „Г. С. Раковски“, която завършва с отличие през 1957 г. и е изпратен за ЗКПЧ на танков полк в Ямбол.^[1]

През 1959 г. става началник на политическия отдел на 11^-а танкова бригада в Карлово, след което от 1965 до 1972 г. е заместник-началник на политическия отдел на втора армия – Пловдив, а през 1973 г. е назначен за началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив, където служи до 1981 г., когато е назначен за завеждащ консулската служба при посолството на България в Будапеща, където служи до 1990 г., когато се пенсионира.^[1][2] До 1982 г. е член на Бюрото на ОК на БКП в Пловдив.^[3] Награждаван е с орден „Народна република България“ – II ст. (1984).^[4]

Генерал-майор Петър Пенчев е автор на документалния разказ „Танкисти“ (1981) и мемоарната книга „Вярност за цял живот“ (2004).

Награди

• Орден „Народна република България“ – ІІ степен (1984).