Петър Погончев

Петър Вангелов Погончев е български военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, по-късно войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Петър Погончев
български революционер
Роден	1875 г. Загоричани, Османска империя
Починал	9 юли 1908 г. (33 г.) Горничево, Османска империя
Петър Погончев в Общомедия

Биография

Погончев е роден в 1875 година в голямото българско костурското село Загоричани, днес Василиада, Гърция. Завършва IV клас в гимназия в София и влиза в Българската армия. Присъединява се към Върховния комитет. В 1900 година се връща в Загоричани. През септември 1902 година посреща и подпомага пристигналия в Костурско върховистки отряд на съселянина му полковник Анастас Янков.^[1]

По-късно се присъединява към ВМОРО и взима активно участие в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на загорицката чета. Участва в превземането на Клисура и това на Невеска.^[2][3]

При опит да мине гръцко-турската граница в 1904 година на път за Битолско е заловен от османските власти.^[2][3] В османските документи пише Петре Богорчев, българин, православен, „хванат как я преминава султанската граница, идвайки от България в Гърция с цел да го наруши порядъкът“, обвинен от Костурския следствен отдел, лежал в Костурския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година.^[4]

През пролетта на 1907 година отново се захваща с революционна дейност. Загива в 1908 година в сражение с гръцки андарти при Горничево^[2][3] или в последното сражение преди Хуриета с турци при Емборе.^[5][6]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

„

Петър Погончев от село Загоричани, с непълно средно образование, виден деец - пламенен патриот, падна геройски в последното сражение с турците (преди хуриета) в с. Емборе и тури край на непоносими мъки и страдания от тежка и неизлечима болест.[5]

“

Вижте също

• Козма Погончев