Петър Протич

Петър Димитров Протич е български лекар, публицист и просветител.^[1]

Петър Протич
български лекар, публицист и просветител
Роден	1822 г. Велико Търново, Османска империя
Починал	1881 г. (59 г.) София, България

Биография

Протич е роден през 1822 година във Велико Търново. Той получава основното си образование в родния си град, а през 1844 година завършва медицина в Атина. Защитава докторат в Париж през 1852 г. През Кримската война работи като лекар в Руската армия, а по-късно се установява в Букурещ, където завежда Психиатричното отделение на болницата „Маркуца“. В периода 1857-1879 г. Петър Протич става професор по медицина, като издейства много стипендии за български студенти в Румъния. Възрожденецът е един от основателите и деен член на Добродетелната дружина. След Освобождението Протич е член на първия Медицински съвет в България^[2] и е дописен член на БАН.

Петър Протич се изявява като поет, който пише стихотворения на френски, гръцки, румънски и български език.

Умира в София през 1881 г.

Памет

На Петър Протич е наречена улица в квартал „Полигона“ в София (Карта).

Външни препратки

• „Д-р Петър Протич. Един скромен лекар, възрожденец и поет“