Петър Танчев
български политик From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Петър Танчев Желев е български политик, Секретар (Председател) на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) от 1974 до 1989 г.
Тази статия е за държавника. За търговеца вижте Петър Танчев (търговец).
Remove ads
Биография
Петър Танчев е народен представител в I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971), VI (1971 – 1976), VII (1976 – 1981), VIII (1981 – 1986) и IX народно събрание (1986 – 1990).
Петър Танчев е роден през 1920 г. в село Гледка, Хасковско. През 1935 г. става член на лявото крило на Българския земеделски младежки съюз, а през 1940 – 1942 г. е арестуван за политическата си дейност. През 1944 г. завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. влиза в централното ръководство на БЗНС, а от 1974 г. е негов лидер. Между 1945 и 1948 г. е секретар на Централния комитет на демократичната младеж.[1] От 1948 г. е заместник организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС. Участва в правителството като министър на правосъдието (1962 – 1966), вицепремиер (1966 – 1971) и първи вицепремиер (1971 – 1974). От 1974 до 1989 е първи заместник-председател на Държавния съвет.
През 1987 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.
Свален от поста Секретар на БЗНС след промените на 10 ноември 1989 г., с аналогичен пленум на УС на БЗНС на 2 декември 1989 г. заедно със своите заместници, организационният и селскостопанският секретари на ПП на БЗНС Алекси Иванов и Пандо Ванчев от вътрешно партиен преврат, начело с дотогавашния международен секретар на ПП на БЗНС Ангел Димитров, избран на негово място за Секретар на БЗНС и члена на ПП на БЗНС и завеждащ международния отдел на БЗНС Виктор Вълков, избран за Организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, намиращи се в близки отношения с новото ръководство на БКП и НРБ, начело с Петър Младенов и Андрей Луканов.
Remove ads
Семейство
Петър Танчев е женен за професор Кичка Танчева, която преди 1989 г. е ръкодводител на Стоматологичния институт. От брака си с нея има син, професор Евгени Танчев, председател на Конституционния съд от 16 ноември 2009 г. до 15 ноември 2012 г., както и 2 внучки, дъщери на сина му – Милена Танчева и Петра Танчева.
Награди
Герой на социалистическия труд (1980)
Орден Георги Димитров (1970)
Орден Георги Димитров (1980)
Орден "13 века България (1984)
Носител на Международна ленинска награда (СССР, 1987)
Орден Народна република България I ст. (1959).
Орден Звезда на Дружба между народите – златен (ГДР, 1986)
- Орден Карл Маркс (ГДР, 1989)
– Орден „Дружба Народов“ – (СССР)(1980)
Медал „30 години от Победата над фашистка Германия“ (1975)[2]
Медал „40 години от Победата над Хитлерофашизма“ (1985)[3]
- Медал „1300 години България“ (1981)
Медал „40 години от Социалистическата революция в България“ (1984)
Медал „90 години от рождението на Георги Димитров“ (1972)
Медал „100 години от рождението на Георги Димитров“ (1982)
Медал „25 години Народна власт“ (1969)
Медал „50 години от юнското антифашистко въстание“ (1973)
Медал „Отечествена война 1944 – 1945“ (1947)
Медал „100 години Априлско въстание“ (1976)
Библиография
- „БЗНС винаги верен на Партията, на народа, на социализма“ (1981; в два тома)
- „БЗНС и изграждането на развито социалистическо общество“ (1983)
- „За единство между БКП и БЗНС“ (1983)
- „БЗНС – верен съюзник в борбата за социализъм и мир“ (1986)
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads