Местоположение

Пловдив е разположен в западната част на Горнотракийската низина. През него преминава река Марица – най-пълноводната река в България. Така по естествен начин градът се разделя на две части – северна и южна. На север от Марица е разположен единствено район „Северен“, известен още със старото си наименование Кършияка, а на юг се намира същинската част на града, включваща останалите пет района. Отстои на 15 km северно от Родопите и на 50 km южно от Стара планина. Градът се намира на 150 km от столицата София, на 381 km от Варна и на 255 km от Бургас.

Административно устройство

Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове,^[18] територията на град Пловдив е разделена на шест района. Кметовете на градските райони се избират чрез пряко гласуване сред жителите на града. Кметът на община Пловдив заедно с шестте районни кметове представлява местната изпълнителна власт.

Карта на основните квартали на Пловдив
Център Старият град Каменица 1 Каменица 2 Изгрев Столипиново Изгрев Индустриална зона изток Тракия Индустриална зона Тракия Индустриална зона юг Съдийски Сточна гара Кючюк Париж Въстанически Беломорски Институт по овощарство Остромила Южен Централна гара Коматево Коматевски възел Смирненски Прослав Младежки хълм Отдих и култура Мараша Марица север Захарна фабрика Кършияка Гагарин Индустриална зона север Филипово Шекер махала	1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34

През 1969 г. селата Коматево и Прослав са присъединени към административните граници на града. През 1987 г. с решение на централната държавна власт са обособени общините „Марица“ и „Родопи“, чийто административен център остава град Пловдив. В последните години жителите на селата Ягодово и Крумово правят постъпки за административно присъединяване към община Пловдив.^[19]

На 1 февруари 1877 г. градът е определен за център на Пловдивската губерния. След 1879 г. Пловдив е столица на автономната провинция Източна Румелия и административен център на Пловдивския департамент. От 1885 г. е център на Пловдивското окръжие, а след 1901 г. – на Пловдивската област. От 1949 г. е седалище на Пловдивския окръг, а след 1987 г. – на Пловдивската област.

Климат

Климатът е умерен, преходно-континентален, типичен за доста централни и южни части на Европа. Средната годишна температура е 12,3 °С. Средната максимална температура през юли е 30,3 °С, а абсолютният максимум е измерен на 5 юли 2000 г.: 45 °С. Средната годишна минимална температура е 6,5 °С, а абсолютният минимум е минус 31,5 °С, измерен в утрото на 24 януари 1942 г. в състояние на температурна инверсия. Средната годишна относителна влажност на въздуха е 73%, като най-висока е през декември (86%), а най-ниска през месец август (62%). Средната годишна сума на валежите е 540 mm, с максимум през май-юни (69,2 mm) и минимум през август (31 mm). Средният годишен брой дни със снежна покривка в Пловдив е 33. Средната височина на снежната покривка е между 2 и 4 cm, а максималната – между 6 и 13 cm. В „града под тепетата“ преобладават слаби ветрове (0 – 5 m/s), като ветровете със скорост до 1 m/s са до 95% в годината. Мъглите са чести през по-хладните месеци, като дните с мъгли за една година средно са 33.^[20]

Повече информация Климатични данни за град Пловдив, Месеци ...

Климатични данни за град Пловдив
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	22,5	25,6	29,8	34,2	36	41,2	45	42,2	38,7	36,8	28	22,1	45
Средни максимални температури (°C)	5	8	12	18	24	28	31	30	26	20	11	7	18,3
Средни температури (°C)	1,1	3,3	7,6	12,5	17,6	22,0	24,4	24,2	19,3	13,3	7,5	2,2	12,9
Средни минимални температури (°C)	−3	−2	2	6	11	15	17	16	13	8	2	−1	7
Абсолютни минимални температури (°C)	−31,5	−29,1	−17,9	−5,2	−0,3	4,5	8,2	5,6	0,2	−5,8	−17,4	−22,5	−31,5
Средни месечни валежи (mm)	42	32	38	45	65	63	49	31	35	43	47	49	539
Източник: MSN Weather, www.weatherbase.com, www.stringmeteo.com, www.stringmeteo.com, Сиракова, Сираков, Дончев. Метеорология за всеки.

Затваряне

Релеф

Основна статия: Пловдивски тепета

Пловдивското поле представлява алувиална низина, формирана от река Марица и нейните притоци. От север се издига Средна гора, на изток са Чирпанските възвишения. От юг полето е оградено от склона на Родопа планина, който е стръмен и висок – около 1300 м н.в., прорязан от тесните долини на реките Въча, Стара река, Яденица, Чепинска и др. В града са разположени шест сиенитни хълма (тепета). Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе образуват Трихълмието (Стария град) в централната част на Пловдив.^[21] Другите три хълма се казват Джендем тепе, Бунарджик и Сахат тепе; техните по-нови имена са съответно Младежки хълм, Хълм на освободителите и Данов хълм. Смята се, че в миналото тепетата са били 11 на брой, но са унищожени за строителни материали.^[22] До началото на ХХ век изчезват Марково тепе и Алтъ тепе, които са разрушени за направа на павета, с които са били постлани пловдивските улици. Говори се за още едно малко тепе, което се е наричало Валели тепе. В града е имало и още едно тепе наричано Топлар тепе.^[23] Отделно, в покрайнините на Пловдив е разположено Лаут тепе, което е близо до жп гара Тракия.

Води

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

През град Пловдив минава река Марица. Дължината ѝ от околовръстен път „Изток“ до моста на околовръстен път „Запад“ е около 12 719 m. Широчината на речния участък в тази територия варира от 100 до 600 m. Наклонът на реката в района на града е много малък (0,13%), поради което по-голямата част от коритото ѝ е напълно облицовано по двата бряга. В определени участъци е изградена бетонова подпорна стена за предпазване от наводнения. Редовно се извършва почистване на дъното на реката от дървесна и храстовидна растителност, което предпазва града от високите води при наводнения. За участъка от реката, протичащ през територията на Пловдив, има изградено утайково стопанство. Работи се и по реконструкция на канализационната мрежа.

Реките Първенецка и Пясъчник се вливат в Марица на територията на град Пловдив.^[24]

Паркове

На територията на града са разположени няколко сравнително големи парка за обществено ползване:

Парк „Отдих и култура“ се намира в западната част на града, до Гребния канал, след река Първенецка. Там се намира и Пловдивски зоопарк.
Парк „Лаута“ се намира в югоизточната част на града, близо до жилищния район „Тракия“.
Ботаническата градина се намира в източната част на града, южно от булевард „Цариградско шосе“ и западно от квартал „Скобелева майка“.
Парк „Рибница“ се намира в северната част на града.
„Цар-Симеонова градина“ – разположена в централната част на града
Парк „Студенец“ – разположен в квартал Кючюк Париж е голям и просторен парк, обновен сравнително скоро, с играчки и пространства за игри и колоездене

Парковете имат изключително значение за екологията и здравето на град Пловдив.^[25]