Плоскостъпие

Плоскостъпието (на латински: pes planus или плоско стъпало, паднал свод), наричано още дюстабан, представлява отпускане (изглаждане) на надлъжния свод или на двата свода на човешкото ходило.

Плоскостъпие
Плоско стъпало
МКБ-9	734
Плоскостъпие в Общомедия

Степени на плоскостъпие

Ходилата при повечето хора имат издигнат свод по вътрешния ръб на стъпалото между петата и основата на пръстите. Този свод обикновено се развива във възрастта между три и седем години. Ако това не се случи се появява плоскостъпие. При него мускулите, връзките и сухожилията, поддържащи сводестата форма на ходилото, както и костите, се отпускат и докосват земята с цялата повърхност на стъпалото.

Това нарушение довежда до нарушаване на статиката на краката, а от там и до дискомфорт и болки по целите крака. Затова е необходимо носенето на анатомични стелки – за компенсиране на дисбаланса и стабилизиране на свода.

Причини

Причините за възникването на плоскостъпието могат да бъдат много разнообразни:

• ставната халтавост по наследство (по-голяма подвижност на ставите и по-слаба съединителна тъкан) – най-честата причина;
• вродени костни аномалии, които са по-тежки случаи и предимно изискват оперативна намеса;
• рахит;
• парализа на мускулите на долните крайници;
• фрактури и други наранявания на стъпалата или някои мускулни промени.

Предразполагащи фактори

Предразполагащи фактори за възникването на плоскостъпие са:

• наднорменото тегло – това е най-честата причина да се получи пренатоварване на системата, която поддържа сводовете на ходилото;
• недостиг на хранителни вещества в организма;
• травми и изморителни упражнения (по време на бременност, носенето на високи токчета, вдигане на тежести);
• продължителния стоеж без често движение на краката;
• неправилно подбрани обувки – тесни или с много висок ток;
• липсата на физическа активност;

Според статистиката, повече от 50% от населението на планетата страда от плоскостъпие в една или друга форма. Последствията от плоскостъпието може сериозно да навредят на здравословното състояние на „късметлията“, който ги има, а в някои случаи заболяването може да се лекува само с операция.