Подводница проект 611

Проект 611 (означение на НАТО: Zulu class) е името на клас съветски подводници, задвижвани от дизел-електрическа пропулсивна уредба, строени през 50-те години на 20 век. Първоначалните планове включват разработката на голяма конвенционална подводница, но през 1956 година шест подводници от проект 611 се превръщат в първите в света снабдени с балистични ракети.

Подводница проект 611 (Подводные лодки проекта 611)
Флаг	СССР
Клас и тип	дизел-електрическа подводница
Служба
Влиза в строй	1952 година
Състояние	излезли от употреба
Основни характеристики
Обозначение на проекта	611
Класификация на НАТО	Zulu class
Надводна водоизместимост	1 831 t
Подводна водоизместимост	2 600 t
Дължина	90,5 m
Ширина	7,5 m (9,54 m със стабилизаторите)
Газене	5,14 m
Задвижване	3 х дизелови двигателя, всеки с мощност 2000 к.с. (тип 37Д), 2 х електродвигателя, всеки с мощност 1350 к.с. (тип ПГ-101), 1 електродвигател с мощност 2700 к. с. (тип ПГ-102), 1 електродвигател с мощност 140 к.с. (тип ПГ-104), 3 витла
Скорост (надводна)	17 възела
Скорост (подводна)	15 възела (16 възела без артилерия)
Работна дълбочина	170 m
Максимална дълбочина	200 m
Автономност	75 дни
Екипаж	61 души (68 с артилеристите)
Въоръжение
Торпедно въоръжение	10 x 533 mm торпедни апарата (6 на носа и 4 на опашката) 22 x 533 mm торпеда или 6 торпеда и 32 мини
Подводница проект 611 (Подводные лодки проекта 611) в Общомедия

Счита се, че първообраз на подводниците от проект 611 са германските подводници от тип XXI. В края на Втората световна война, Съветският съюз се снабдява с няколко германски подводници от тип XXI и редица от основните технологии биват копирани. Тези технологии служат първоначално за създаването на подводниците проект 611, както и на проект 613. Проектирането на подводниците започва през 1947 – 1948 година в ЦКБ-18 под ръководството на главния конструктор С. А. Егоров. В началото подводниците от този тип се строят в завод № 196 „Судомех“ в Ленинград (дн.Санкт Петербург), а по-късно и в завод № 402 в Молотовск (дн.Северодвинск). Общо от проект 611 са построени 26 подводници ^[1].

История

След края на Втората световна война, разработката на съветски подводници от нов тип става необходимост. Поради тази причина на 16 октомври 1946 година ^[2] правителството на СССР взима решение за модернизация на подводния флот до 1955 година. В предварителните планове се включват подводници с големи размери, които да могат да обезпечават мисии в открития океан, операции по блокиране на морски бази и да изпълняват специфични разузнавателни операции. Опитът, придобит от изучаването технологиите на германските подводници от тип XXI, подпомага създаването на редица проекти в това число и на проект 611. Началото на проект 611 се полага през 1947 година с предварителни проучвания в ЦКБ-18. След приключването на планировката през 1948 година проект 611 е окончателно утвърден и се възлага на главния конструктор С. А. Егоров.

Подводница проект 611

Първата подводница от проект 611 (Б-61) се залага на 10 януари 1951 година в корабостроителния завод в Ленинград „Судомех“ (№ 196). По време на строежа на тази подводница се отстраняват редица конструктивни недостатъци при аварийното манипулиране на главния баласт, усилва се кърмовата част за компенсиране на вибрациите при едновременна работа и на трите витла и се добавят и редица нововъведения. Подводницата Б-61 е завършена в завода „Судомех“ и спусната на вода за около шест месеца, но след това е предадена за дострояване и тестове в завод № 890 в Талин. Седмият съд от серията (Б-67) е започнат в завод № 196 („Судомех“), но към средата на строежа е преместен в завод „Северном машиностроительном предприятии“ (№ 402) в Молотовск, където строежът окончателно завършва. Това е фактически преместване на технологията към производствените мощности в Молотовск, като подводница Б-67 се превръща в първата от общо 18 построени в завод № 402. Междувременно още две подводници се дострояват в завод № 196 в Ленинград, с което количеството построени в „Судомех“ подводници наброява 8. Последните подводници от проект 611 се построяват през 1957 година и до края на годината и началото на 1958 се приемат на въоръжение.

Конструкция

Подводниците от проект 611 са с двукорпусна конструкция. Лекият външен корпус е направен от стомана с дебелина от 3 mm, но е допълнително усилен по ватерлинията до 8 mm за плаване в ледови условия ^[1]. Вътрешният здрав корпус е с дължина 67,5 m и е от високолегирана стомана с дебелина от 18 до 22 mm ^[1][2]. Новост за съветското подводно корабостроене е използването на външни шпангуоти/ребра/ на здравия корпус, което позволява увеличаването на вътрешното пространство и подобряване разполагането на оборудването и механизмите.

Вътрешният здрав корпус се разделя на седем водонепроницаеми отсека ^[1][2]:

1. Торпеден отсек с пространство за резервни торпеда.
2. Акумулаторен отсек с офицерски каюти, душове, хидроакустичен комплекс.
3. Централен пост за управление с щурманско, радиолокационно и хидроакустично оборудване, постове за управление на торпедната стрелба.
4. Втори акумулаторен отсек с каюти на старшините.
5. Двигателен отсек с три двигателя от тип 37Д (всеки с мощност от 2 000 к.с.) и два дизел-компресора от тип ДК-2.
6. Електродвигателен отсек, в който се разполагат два странични електродвигателя тип ПГ-101 (всеки с мощност от 1 350 к.с.) и трети електродвигател по средата от тип ПГ-102 (с мощност 2 700 к.с.).
7. Торпеден отсек с койки за екипажа. В този отсек се разполага и един електродвигател от тип ПГ-104 (с мощност 140 к.с.) за икономичен ход.

Подводниците от проект 611 се оборудват с мощно за времето си въоръжение. Въоръжени са с 10 торпедни апарата, 6 от които на носа и 4 на кърмата / в 7-и отсек / ^[1][2]. Стандартното въоръжение включва 22 броя 533 mm торпеда, но вместо тях подводницата може да носи до 32 мини от тип АМД-1000. В носовата част на палубата на подводницата може да се разположи стандартно 57 mm оръдие СМ-243ИФ, а в кърмовата, 25 mm зенитен автомат 2М-8.

Навигационното оборудване на подводниците от проект 611 включва жирокомпас „Курс-3“ и ехолот „НЕЛ-4“, а радиолокацията се осъществява с радиопеленгатор „РНП-47-03“, хидролокацията се обезпечава от „Тамир-5ЛС“ ^[1].

Модификации на проект 611

С годините на експлоатация на подводниците от проект 611 се налагат редица модификации с цел подобрение на боеспособността и мобилността. Известни са следните варианти на проекта ^[1][2]:

• В611 – за изпитание на балистични ракети с надводен старт.
• АВ611 – серийна модификация на проект В611 (с ракети „Р-11ФМ“).
• ПВ611 – за изпитание на балистични ракети с подводен старт (с ракети „С4,7“).
• П611 – за изпитание на крилати ракети от тип „П-10“.
• А611 – за изпитание на торпедно въоръжение.
• 611М – за изпитание на артилерийско въоръжение.
• АВ611ра – за изпитание на станция „Радиан-1“.
• АВ611с – за изпитание на опитния образец на астокоректора „Символ“.
• АВ611е – за изпитание на хидролокатора „Енисей“.
• 611п – носител на автономни обитаеми апарати.
• 611ру – за изпитание на хидролокатора „Рубин“.
• 611рэ – за изпитание на хидролокатора „Керчь“ и антени „Рассвет“.
• АВ611к – за изпитание на навигационната космическа система „Штырь-М“.
• АВ611ц – за изпитание на комплексна апаратура за космическа връзка „Цунами-Б“.
• АВ611д – за изпитание на апаратура, отчитаща изменението на физически полета.

През 1962 година в ЦКБ-16 се разработва и модификация, известна като АВ611Д7, която включва изпитание на ракетния комплекс „Д-7“, но тази модификация не е завършена ^[1].

Произведени подводници от проект 611

Списък на произведените в „Судомех“ (№ 196), Ленинград (Общо 8) ^[3]:

Първоначално название	Заводски номер	Заложена	Спусната	Приета на въоръжение	Преименувана	Изведена от експлоатация	Съдба
Б-61	№ 580	10 януари 1951	26 юли 1951	31 декември 1953	--	22 юни 1980 [4]	нарязана за скрап [4]
Б-62	№ 631	6 септември 1951	29 април 1952	31 декември 1953	10 февруари 1978: УТС-432 [5]	29 януари 1996 [5]	нарязана за скрап [5]
Б-63	№ 632	6 февруари 1952	18 юли 1952	30 юни 1954	20 април 1970: Б-863 [6], 14 август 1980: УТС-578 [6]	5 януари 1985 [6]	?
Б-64	№ 633	15 май 1952	29 ноември 1952	30 декември 1954	20 април 1970: Б-864 [7], 3 септември 1974: УТС-364 [7]	3 септември 1974 [7]	?
Б-65	№ 634	24 юли 1952	21 март 1953	6 декември 1954	--	29 юни 1981 [8]	нарязана за скрап [8]
Б-66	№ 635	15 декември 1952	30 юни 1953	29 декември 1954	20 април 1970: Б-866 [9]	9 юли 1982 [9]	?
Б-68	№ 637	6 юни 1953	31 октомври 1953	27 ноември 1955	28 август 1972: УТС-299 [10]	1 февруари 1995 [10]	?
Б-69	№ 638	14 септември 1953	18 юни 1954	31 декември 1955	3 август 1977: БС-69 [11]	19 април 1990 [11]	нарязана за скрап [11]

Списък на произведените в „Северном машиностроительном предприятии“ (№ 402), Молотовск (Общо 18) ^[3]:

Първоначално название	Заводски номер	Заложена	Спусната	Приета на въоръжение	Преименувана	Изведена от експлоатация	Съдба
Б-67	№ 636	26 март 1953	15 септември 1953	30 юни 1956	20 април 1970: Б-867 [12], 15 май 1971: УТС-76 [12]	15 март 1976 [12]	нарязана за скрап [12]
Б-70	№ 351	14 май 1954	18 септември 1955	29 юни 1956	14 юни 1978: УТС-249 [13]	28 април 1989 [13]	?
Б-71	№ 402	7 юни 1954	19 май 1956	30 септември 1956	28 август 1972: УТС-300 [14]	26 март 1998 [14]	?
Б-72	№ 403	16 ноември 1953	18 септември 1955	30 юни 1956	--	8 декември 1985 [15]	?
Б-73	№ 404	16 август 1954	16 януари 1957	30 ноември 1957	--	7 август 1974 [16]	нарязана за скрап [16]
Б-74	№ 305	27 септември 1954	5 юни 1956	31 октомври 1956	20 април 1970: Б-874 [17], 4 декември 1974: СМ-295 [17]	22 февруари 1980 [17]	?
Б-75	№ 306	11 ноември 1954	8 юли 1956	6 ноември 1956	--	17 юли 1988 [18]	?
Б-76	№ 307	24 януари 1955	25 август 1956	28 ноември 1956	14 юни 1978: РЗС-248 [19]	31 март 1980 [19]	?
Б-77	№ 208	7 май 1955	20 септември 1956	30 ноември 1956	20 април 1970: Б-877 [20], 23 юли 1976: УТС-226 [20]	14 март 1986 [20]	?
Б-78	№ 209	16 юли 1955	13 юни 1957	30 ноември 1957	9 октомври 1962: Мурманский комсомолец [21], 3 август 1977: БС-78 [21]	22 юли 1986 [21]	нарязана за скрап [21]
Б-79	№ 210	19 декември 1955	16 юли 1957	3 декември 1957	20 април 1970: Б-879 [22]	22 юни 1980 [22]	нарязана за скрап [22]
Б-80	№ 111	1 февруари 1956	16 януари 1957	13 юли 1957	--	19 април 1990 [23]	музеен експонат (Амстердам) [24][23]
Б-81	№ 112	19 април 1956	16 януари 1957	13 юли 1957	20 април 1970: Б-881 [25]	25 април 1985 [25]	нарязана за скрап [25]
Б-82	№ 113	15 юни 1956	12 май 1957	17 август 1957	31 август 1977: БС-82 [26]	18 юли 1987 [26]	нарязана за скрап [26]
Б-88	№ 514	17 август 1956	4 юли 1957	25 септември 1957	24 август 1981: РЗС-253 [27]	17 май 1985 [28]	?
Б-89	№ 515	3 февруари 1957	21 септември 1957	13 декември 1957	3 август 1977: БС-89 [29], 24 август 1981: УТС-352 [29]	17 май 1985 [30]	потънала в залива Улисс, Владивосток [30]
Б-90	№ 516	25 октомври 1956	17 август 1957	30 октомври 1957	12 август 1983: УТС-423 [31]	17 май 1985 [31]	?
Б-91	№ 517	25 януари 1957	26 ноември 1957	15 юли 1958	20 април 1970: Б-891 [32]	17 юли 1988 [32][33]	нарязана за скрап [32][33]

Оператори на проект 611

Подводниците от проект 611 са били на въоръжение единствено във флота на Съветския съюз, за чиито нужди са били специфично разработвани.