Подгоряни

Подгоряни, още Подгорени или Подохор (на гръцки: Ποδοχώρι, Подохори, катаревуса Ποδοχώριον, Подохорион, до 1926 година Ποδογόριανη, Подогоряни^[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

Подгоряни Ποδοχώρι
Подгоряни 40.831667, 24.025 Подгоряни Подгоряни
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Кушница
Надм. височина	320 m
Население	571 души (2021 г.)
Пощенски код	640 08
Подгоряни в Общомедия

География

Селото е разположено на 320 m надморска височина в южните склонове на планината Кушница (Пангео), югозападно от Правища.^[2] В селото има запазени два каменни моста - Лазидевият^[3] и Горгиевият.^[4]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от местното име *Подгорье. Сравними са селищните имена Подгоряни в Албания, Малешевско, Епир и много общославянски от типа на Подгорица.^[5]

В Османската империя

В края на XIX век Подгоряни е турско-гръцко село в Правищка каза на Османската империя. Запазеният Подгорянски хамам в 1997 година е обявен за паметник на културата.^[6] Църквата „Свети Георги“ е от 1847 година.^[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Подогори (Podogori) живеят 600 гърци.^[8] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Подгоряни:

„

Будохор, християнско село: 1 църква, 1 училище. Жителите са гърци. От града е на 1 час разстояние.[9]

“

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Подохоръ (Будохоръ) живеят 200 турци и 450 гърци.^[10]

В Гърция

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени 432 гърци бежанци от Турция.^[2] В 1928 година селото е местно-бежанско със 115 семейства с 390 души.^[11]

След Втората световна война в селото са заселени 60 каракачански семейства.^[2]

Населението традиционно отглежда тютюн и жито, а каракачаните в него се занимават със скотовъдство.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Подгоряни на 5 май 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Чинар дере[12]	Τσινὰρ Ντερὲ	Платанорема	Πλατανόρεμα[13]	река ЮЗ от Подгоряни[12]
Барес[12]	Μπάρες	Клисура	Κλεισούρα[13]	местност, ЮЗ от Подгоряни[12]
Ментешели[12]	Μεντεσελῆ	Спилия	Σπηλιὰ[13]	бивше село, ЮЗ от Подгоряни[12]
Кавакия	Καβάκια	Левки	Λεύκη[13]	местност, Ю от Подгоряни[12]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1035[2]	538[2]	1066[2]	1336[2]	1062[2]	1128[2]	835[2]	725[2]	702[2]	665	608	571