Пороище

Поро̀ище е село в Североизточна България, област Разград, община Разград.

Пороище
Пороище 43.490096, 26.578779 Пороище
Общи данни
Население	439 души[1] (15 март 2024 г.) 18,5 души/km²
Землище	23,773 km²
Надм. височина	262 m
Пощ. код	7218
Тел. код	084
МПС код	РР
ЕКАТТЕ	59416
Администрация
Държава	България
Област	Разград
Община    – кмет	Разград Добрин Добрев (независим политик; 2023)
Пороище в Общомедия

География

Намира се на 7 км югоизточно от Разград. Разположено е върху хълмист терен, наподобяващ повече планински, отколкото равнинен.

През Пороище преминават 2 малки рекички, водещи началото си – едната западно от селото на 2 км от чешма Св. Марина и другата от южна посока от Хаджи-Ивановата чешма. Двете рекички се обединяват в края на селото, след което на 4 км в северна посока се вливат в река Бели Лом.

Главният водопровод, направен от глинени тръби, който снабдявал кастела на Абритус с питейна вода, събирал водите при село Пороище на около 7 км от Разград.^[2]

История

Останките от римско време подсказват за съществуването на селище по тези земи още преди Христа.

Днешно Пороище, предходно Долно Арбанаси, е известно с името Арнауткьой. Днешното си име Пороище получава през 1934 г. в резултат от поройните води, които се стичат при валеж по наклонения терен на който е разположено селото.^[3]. Селото е засвидетелствано за първи път като отделна махала в началото на XVI век, в мерата на изоставеното село Доймушлар, което било вакъф на великия везир Ибрахим паша (1523 – 1536)^[4].

Пороище е основано от преселници изповядващи православната вяра и пристигнали от албанските земи.^[5] По време на османската власт селото се нарича Долно Арбанаси, в противовес на търновското село Горно Арбанаси (сега Арбанаси), също заселено от православни от албанските земи.

За пръв път като отделно село Долно Арбанаси се споменава в средата на XVI век в подробен регистър на мюлкове и вакъфи, датиран между 1544 и 1555 г. В селището тогава са регистрирани като данъкоплатци 42 домакинства и 7 неженени мъже (около 210 жители). Имената на записаните са най-често източноправославни, срещат се типичните за албанските земи по онова време имена. В дневника на йерусалимския патриарх Доситей II Нотарас са отбелязани негови посещения в селото през септември 1664 г.; през януари 1670 г.; на 4 юли 1678 г.; на 27 април 1687 г. и през март 1698 г. Там Доситей най-често се отбива на път за Йерусалим по пътя от Русе за Разград (тогава Хръзград).

Големият икономически разцвет на Арнауткьой е през XVII – XVIII век, за което спомага и вакъфският му статут. През него минава главният път Русе – Разград – Шумен – Варна, по който се осъществява оживен превоз предимно на немски стоки. Арнауткьойци търгуват и в Разград, където имат дюкяни и са под протекцията на Дубровнишката република.

Основен поминък на населението е джелепчийството. Във ферман на султан Ахмед III от 1714 г. е отбелязано, че "населението на селото са джелепи и работата им е да колят добитък, да събират лой и топено масло." Приоритетно място в поминъка на жителите заемало и производството на коприна. Упражнявани били редица занаяти като абаджийство, чохаджийство, кожухарство, грънчарство, каменоделство и дюлгерство.^[6].

За селото свидетелства английският духовник Едмънд Чишъл, който преминава през него на 16 април 1702 г. по време на своето пътешествие през Османската империя. Пътешественикът посочва, че местното население е от гръцко причастие, въпреки че името на селото предполага техния негръцки произход.^[7] Англичанинът Джон Джексън също минава през селището в 1797 г. Той отбелязва, че Арнауткьой (Arnootka) е „голям град“, разположен в долина на един час път от Разград. В него имало множество занаятчийски работилници. През цялата си история на съществуването си, Пороище се запазва с компактно православно население. В селото имало 4 църкви („Св. Димитър“, „Св. Богородица“, „Св. Никола“, „Св. Атанас“). Съществували дванадесет кланици.

По време на Руско-турската война (1806 – 1812) в района на Разград през май 1810 г. избухва въстание на българското население. Първото въстанало село е Пороище, последвано от още няколко села от Разградско, след което и самият град, в който били разбити складовете с оръжие и районът е зает от руските войски без бой. След оттеглянето на руската войска Пороище е опожарено.

В 1827 г. англичанинът Робърт Уолш преминава през Пороище (Arnaut Kui), оставяйки интересно описание в своята книга:

„

... научих, че в селото имали училище, църква и свещеник. Преди няколко години Арнауткьой е бил голям град, състоящ се от две хиляди къщи ...

“

Поради факта, че селото е изцяло българско, при това с население близко до това на Разград, в Пороище е основан революционен комитет от Ангел Кънчев, съратника на Левски. Къщата, където е основан революционният комитет, е запазена и до днес като музей.

Селото дава жертви във всички войни, в които участва България след Освобождението си от османска власт. Паметник на загиналите в Балканските войни и Първата световна война има в двора на бившето основно училище „Христо Смирненски“. В чест на загиналите антифашисти има паметни плочи в къщите, където са живели, ведно с паметник на незнайния войн в центъра на селото, с мемориална чешма.

След 9 септември 1944 г. Пороище става квартал на Разград. След време отново му е върнат статутът на отделно селище.

Православна църква „Свети Атанасий“

Вход на православна църква „Свети Атанасий“

Хотел "Петров хан"

Население

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините^[8][9]:

Година на преброяване Численост 1934 1828 1946 1639 1956 1385 1965 1245 1992 654 2001 568 2011 367 2021 344

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.^[10]:

	Численост	Дял (в %)
Общо	367	100.00
Българи	355	96.73
Турци	0	0.00
Цигани
Други
Не се самоопределят
Неотговорили	8	2.17

Религии

Изцяло християнска (източноправославна).

Забележителности

• Читалище с голяма библиотека и театрален салон
• 2 нефункциониращи основни училища
• Професионална гимназия по облекло „Станка Николица-Спасо-Еленина“
• Вкопана църква „Свети Атанасий“ от османско време, реставрирана
• Комитетска къща – къща-музей, в която Ангел Кънчев основава местния революционен комитет
• Пещера „Света Марина“ на около 2 км северозападно от селото. От нея извира поточе, което преминава през селото и се влива в Бели Лом. Установено е, че през пещерата тече подземна река. Подземната река излиза в района на бензиностанция „Шел“, на изхода на гр. Разград.

Редовни събития

Селото провежда своя традиционен летен сбор на отбелязването на християнския празник на света Марина постарому на 30 юли.

Личности

Родени в Пороище

• Георги Генджев, сред първите ветеринарни лекари, ръководител на ветеринарната служба в България (1913 – 1918)
• Дачо Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО
• Марин Николов х. Жеков, шампион във втората колоездачна обиколка през 1935 г.
• Никола Коча Лупу?
• Станка Николица-Спасо-Еленина, книжовничка и преводачка, сред първите български поетеси