Последният император
филм на Бернардо Бертолучи от 1987 From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
„Последният император“ (на английски: The Last Emperor) е хонконгско-британски биографичен филм от 1987 година на режисьора Бернардо Бертолучи по негов сценарий в съавторство с Енцо Унгари и Марк Пиплоу, базиран на автобиографичната книга на Пу И „Първата половина от живота ми“ (我的前半生).
Главните роли се изпълняват от Джон Лоун, Джоун Чен, Питър О`Тул и Ин Жуочън.
Филмът е големия победител на 60-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран за отличието в 9 категории, печелейки всичките 9 от тях, в това число за най-добър филм и най-добър режисьор.[1][2] Произведението е отличено и с приза „Златен глобус“ за най-добър филм.
Remove ads
Сюжет
Произведението разказва историята за живота на Пу И – последният китайски император. Действието е обрисувано от възкачването му на престола като малко момче до хвърлянето му в затвора от китайските комунистически власти и последващото му реабилитиране.
В ролите
Продукция
„Последният император“ е първият игрален филм, за който е получено разрешение от китайското правителство да се снима в Забранения град в Пекин.
Награди и Номинации
Награди на Американската филмова академия „Оскар“[4]
- Награда за най-добър филм
- Награда за най-добър режисьор за Бернардо Бертолучи
- Награда за най-добър адаптиран сценарий за Марк Пипло и Бернардо Бертолучи
- Награда за най-добра кинематография за Виторио Стораро
Награди „Златен глобус“[4]
- Награда за най-добър филм
- Награда за най-добър режисьор за Бернардо Бертолучи
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads