Преображение Господне (Дриовуно)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Дриовунийският (Дряновският) манастир „Свето Преображение Господне“ (на гръцки: Ιερά Μονή Μεταμόρφωσης του Σωτήρος) е православен мъжки манастир в населишкото село Дриовуно (Дряново), Егейска Македония, Гърция.[1][2][3][4]
Remove ads
Местоположение
Манастирът е разположен 1200 m надморска височина, на границата на Костурско и Кожанско,[4] на видно място с панорамен изглед на върха на планината Садово (Σάντοβο), на 3 km северозападно от село Дриовуно.[1]
История
Местни предания поставят основаването на манастира в края на XI век.[5] Епископ Антим Севастийски, в свой труд за манастирите в Сисанийската митрополия от 1900 година, поставя основаването на манастира в 1101 година, дата, която според него е изписана в купола. Той цитира ктиторския надпис от XVI век, заявявайки, че датата на купола определя основаването на манастира, докато надписът определя годината на построяване и изписване на католикона, която той смята за по-късна.[6][5] Информацията, че датата 1101 е гравирана върху купола, е повторена от по-късни учени. Две други дати, за които се предполага, че са гравирани върху купола и са изтрити с времето, са 711 или 759. Единственото писмено и надеждно доказателство е надписът, открит върху католикона, който датира основаването на манастира в XVI век.[5]
Католиконът на манастира е изрисуван в два различни периода и от две различни тайфи. Стенописите на главната църква са от 1652 година, а на екзонартекса от 1808 година, с очевидни стилистични и технически разлики. Запазени са надписите от двата исторически периода на манастира, които посочват имената на зографите.[5]
Ктиторски надпис в католикона от 1652 година
Надписът за основаването е разположен на вътрешния трегер на носа. Състои се от шест реда с главни букви, а под последния ред с малки букви са изписани данните на художника. Буквите на надписа са написани с черно върху охрен хоросан. Надписът е ограничен от две ленти: една черна и една керемидена и е част от стенописния ансамбъл на западната стена. В началото има кръст със същия размер като буквите на надписа.[5]
Надписът гласи:
| „ | Ἀνηγέρθη κ(αὶ) ἀνεστορίθη ὁ θεῖος καὶ πάνσεπτος ναὸς οὗτος· τῆς // φρικτῆς Μεταμορφώσεος· τοῦ Κυρίου καὶ Θεοῦ Σωτῆρος· ἡμῶν // Ἰ(ησο)ῦ· Χ(ριστο)ῦ· διὰ συνδρωμῆς· κόπου κ(αὶ) ἐξόδου· τοῦ Πανοσιωτάτου Κύρου Παϊσίου· ἱερομονάχου // κ(αὶ) Νεοφύτου ἀδελφοῦ αὐτοῦ· κ(αὶ) Γεωργίου υἱοῦ Καραμάνι· ἠγουμενεύοντος· Ῥωμανοῦ ἱερομανάχ(ου)· Ματθαίου ἱερο- // μονάχ(ου)· Μητροφάνη μοναχοῦ· ἀρχιερατευόντος· τ(οῦ) θεοφιλεστάτου ἐπισκόπου· Κυροῦ Δανιήλ· ἐπὶ ἔτ(ους) ͵ΖΡΞ // ἀπὸ Χ(ριστο)ῦ ͵ΑΧΝΒ μικρὰ σπουδή· Παχωμίου· τάχα κ(αὶ) ἱερομονάχου:- κ(αὶ) ἐθεμελιώθη ἐκ βάθρου· ͵ΑΦϞΒ· ͵ΖΡ // διὰ χειρὸς Νικολάου ἁγιωγράφου ἐκ κώμης Λινοτοπίου.[7]
Издигна се и се обнови този божествен и всепочитан храм на // благоговейното Преображение на Господа и Бога, нашия Спасител // Иисус Христос със съдействието, труда и разходите на всепреподобния отец кир Паисий йеромонах // и брат му Неофит, и Георги, син на Караман, при игуменството на Роман йеромонах, Матей йеромонах, // Митрофан монах и при архиерейството на боголюбивия епископ кир Даниил в година 7160 // от Христа 1652; със скромно старание на Пахомий също йеромонах и се изгради из основи в 1592 7100 // от ръката на Николай, агиограф от село Линотопи. |
“ |
Така надписът казва, че манастирът е посветен на Преображение Господне. Хронологията на построяването на католикона е различна от тази на изписването му. По-конкретно: църквата е „изградена из основи“ (ἐθεμελιώθη ἐκ βάθρου) през годината ͵ΑΦϞΒ, тоест в 1592 година и от сътворението на света ͵ΖΡ, през 7100 година, което също дава 1592 година от Христа. Надписът започва с фразите „Ἀνηγέρθη κ(αὶ) ἀνεστορίθη“ през годината ͵ΑΧΝΒ = 1652 година, тоест 60 години след основаването на църквата.[7]
Това, че датата на основаване 1592 година е в последния ред на надписа като допълнение води до различни мнения в науката. Анастасия Турта отбелязва, че глаголът „ἀνίγερθη“ е стереотипен и не винаги съответства на „построяване“ на църквата. Клеовулос Цуркас смята, че църквата е построена в 1592 година, но поради претърпените щети „се издигна и възстанови“ („ἀνίγερθη“ и „ἀνεστορίθη“) в 1652 година. Според Анастасиос Дардас шестдесетте години (1592 - 1652) от основаването до завършването на стенописната украса на църквата не са толкова много. Дългият интервал между построяването на храмовете и тяхното украсяване е признак за финансови затруднения, в резултат на което паметникът е останал неукрасен. Освен това, ако оригиналният храм наистина е претърпял значителни щети, което е странно за новооснован манастир, имената на първите строители би трябвало да са написани върху надписа. Следователно, манастирът е основан през 1592 година, а стенописите му са завършени през 1652 година.[8]
В долната дясна част на надписа е имало малък буквен паметник в лошо състояние, който не се вижда ясно днес. Транскрипцията е цитирана от Теохарис Цамбурас: (χ)ρόν(ο) τα(ου) κυ γίνηκαν. ο βασι // κ΄ θην ….͵αχξθ΄(1668) // ͵ζροζ΄(7177= 1668/9). Темата на надписа е неясна, но датите са ясни. Според Цамбурас, той евентуално би могъл да бъде приписан на Николай, тъй като не е далеч от хронологията на историята на главния наос.[5]
Изписването на католикона става при управлението на епископ Даниил Сисанийски. Ктиторите, които са похарчили пари за стенописите, са йеромонах Паисий, брат му Неофит и някой си Георгиос, син на Караманис. Фактът, че монасите са допринесли за историята на католикона, може да е основната причина за забавянето на иизработката на стенописите, тъй като те е трябвало да спестяват пари. По-късни сведения за манастира свидетелстват за финансовите затруднения, които все повече са се увеличавали, а периодът от края на XVI - началото на XVII век е период на икономическа криза.[8] Името на последния ктитор Пахомий е изписано и върху Светата чаша на манастира с гравирана година 1652, която в се съхранява в Микрокастренския манастир (Черушинския).[9] В Микрокастренския манастир се съхранява и кадилница, дошла от манастира „Преображение Господне“, с гравирана дата ΑΧΛΒ (= 1632). Следователно, през 1632 година манастирът вече е действащ.[8]
В края на надписа с малки калиграфски букви са добавени името и произходът на зографа: „διὰ χειρὸς Νικολάου ἀγιογραφου ἐκ κώμης Линотопи“. Зографът Николай от Линотопи е художник със забележителна дейност в значителна географска област и този му зрял период изразява най-големия разцвет на Линотопските работилници в средата на XVII век.[9] Иконографската програма на църквата се отличава със своето богатство на теми, като доминира темата на Богородица. Стенописите са на Николай Линотопски се отличават с високо качество, симетрична и подредена организация и щателен избор на цветове.[1] В стенописите на католикона Николай включва теми от западната иконография,[9][1] поради прозападния климат, преобладаващ по време на управлението на епископ Даниил. Освен това, той засилва връзките си с Критската художествена школа, като възприема автентични типове от нея. Същевременно включва все повече мотиви от османската декоративна традиция. Николай рисува и преносими икони, три от които са в колекцията на Сисанийската и Сятищка митрополия. Тези произведения показват силни стилистични прилики със стенописите на манастира „Преображение Господне“. Това са две икони на Младенеца на трон и Христос Пантократор на трон - царски икони от първата църква „Свети Димитър“ (1647) и следователно датират от началото на шестото десетилетие на XVII век. Освен това, иконата на Света Параскева, която се намира в Църковния музей на Сятища, се смята за малко по-стара, но е дело на същия художник и има сходства със стенописите на „Свети Николай Томанов“ в Костур, изписан от Николай в 1639 година.[9]
Ктиторски надпис в притвора от 1808 година
Според надписа, изписването на нартекса, изграден в 1805 година,[10] е дело на художника Аргир от Кримини в 1808 година.[5] Стенописите са финансирани от йеромонах Христофорос и Георгиос от Богатско.[1][11] Надписът е публикуван от няколко учени с различия в тълкуванията поради щетите, които е претърпял на няколко места.[5]
От първоначалната фаза на манастира са оцелели католиконът, както и северното и източното крило на манастира.[1]
През XVIII век манастирът страда от тежки данъци, но в XIX век се замогва и към 1900 година е владеел цялото поле на река Бистрица и имал около 140 турски лири годишен приход.ref name="Снегаров 491">Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 491.</ref>
Пожар в 1943 година по време на окупацията унищожава останалите сгради на първоначалния манастирски комплекс. Общежитията са добавени през последното десетилетие на XX век.[1]
На 20 март 1980 година църквата е обявена за защитен паметник.[12]
Remove ads
Архитектура
В архитектурно отношение църквата е двуколонен кръстовиден купуолен храм и по-късно добавен просторен екзонартекс с купол, на който по-късно е добавен притвор.[4][1] Кръстът е вписан, тоест отвън не се вижда - сградата е правоълълна с размери 15,65 m х 7,50 m, като се открояват само куполът и петстранната апсида на светилището. Останалата част от църквата е покрита с едноскатен покрив.[4]
- Стенописи
Светци
Архидякон Стефан
Страшният съд
Ширшая небес
Светци
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads