Преображение Господне (Солун)

„Преображение Господне“ или „Христос Спасител“ (на гръцки: Ιερός Ναός Μεταμόρφωσης του Σωτήρος) е малка средновековна църква в македонския град Солун, част от Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.^[1] От 1988 година е част от обектите на световното наследство на Юнеско като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун.^[2][3][4]

„Преображение Господне“ Μεταμόρφωσης του Σωτήρος
Общ изглед
Местоположение в дем Солун40.632109, 22.950887
Вид на храма	православна църква
Страна	Гърция
Населено място	Солун
Вероизповедание	Вселенска патриаршия
Епархия	Солунска
Тип на сградата	четириконхален храм
Изграждане	около 1350 г.
Статут	действащ храм
„Преображение Господне“ в Общомедия

История

Църквата е разположена на ъгъла на улиците „Егнатия“ и „Герман Патраски“, между храмовете „Рождество Богородично“ („Света Богородица Скоропослушница“) и „Сретение Господне“. Според откритата в купола монета е изградена около 1350 година. Два надписа на открития малък оловен реликварий от освещаването на храма показват, че църквата първоначално е била посветена на Света Богородица. След завоюването на града от османските турци в 1430 година, църквата е сред малкото християнски храмове, които не са превърнати в джамии, поради малките си размери или поради разположението си в двор в християнския квартал Панагуда.^[1]

Архитектура

В архитектурно отношение принадлежи към редкия четириконхален тип – с четири симетрични полукръгли ниши, източната от които е апсидата, която външно е шестоъгълна. В 1936 година на западната страна е пристроен нартекс. Наосът е покрит с голям и висок купол на осмоъгълен бараба, украсен с последователни дъги и тухлени полуколони. Зидарията е от кирпич и камъни в основата и тухли в горната част. В храма, под пода на северната и южната конха, нартекса, както и около храма са открити гробници, което навежда на мисълта, че църквата е била гробищен храм.^[1]

Стенописи

В храма са запазени стенописи, датиращи между 1350 и 1370 година. В купола е изобразено Възнесение Господне, а в съседната зона следва Света Богородица с Апостолите с изображения на Слънцето, Луната и персонифицираните ветрове. Между прозорците на купола са изписани осем пророци, а в основата му Светата Литургия с епископи, дякони, певци и вярващи.^[1]