Примамка (шахмат)

Примàмка в шахмата е опит да се провокира противник към привидно изгодно продължение, което в действителност се оказва погрешно.

В широк смисъл, според Яков Нейштадт, примамка е всеки хитър ход, който съдържа скрита заплаха и е предназначен да накара противника да пропусне. В тесен смисъл примамка не е провокация на грешка, а само такава, която е свързана с определен риск.

Примамките могат да бъдат класифицирани според естеството на „провокацията“: някои са предназначени за естествен предполагаем отговор, който се оказва грешка, други провокират противника към активни действия, които изглеждат „особено изгодни“. Има и примамки без риск за поставящия и с риск.

Особено популярни са дебютните примамки. Много от тях са познати отдавна, но има и нови под формата на домашни заготовки.

Понякога, ако опонентът отговори правилно, примамката може да влоши собствената позиция, както е ясно отразено в мата на Легал.

Примамка в дебюта

Дебютните примамки се срещат в почти всеки дебют. Поради тази причина е популярно да се пишат шахматни книги за примамки в зависимост от дебюта. Например, книгата на Яков Нейштадт „250 примамки и комбинации“ е разделена на отворени, полуотворени и затворени дебюти.

Френска защита

Диаграма 1

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Ако черните вземат пешката за примамка 7... K:d4?, те ще попаднат в капана 8. K:d4 Д:d4 9. Оb5+! ~ 10. Д:d4

Като пример се разглежда система на Нимцович във френска защита.

1. e4 e6 2. d4 d5 3. e5 c5 4. c3 Kc6 5. Kf3 Дb6 6. Оd3! c:d4 7. c:d4 – примамка (диаграма 1).

На пръв поглед черните печелят пешката, тъй като белополият офицер на белите блокира пешката d4 от бялата царица, която я защитава.

7… K:d4? 8. K:d4 Д:d4

Но неочаквано белите използват открито нападение с шах 9. Оb5+! ~ с последвалото спечелване на царицата 10. Д:d4.

Партия Мулок – Костич

1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оc4 (До тук дебютът е както в Италианска партия и Защита на двата коня. Но черните избират друго продължение) 3. ... Кd4?! (Не се препоръчва да се играе тази примамка. В дебюта не трябва да се движи ненужно няколко пъти подред една фигура) 4. К:e5?! (след правилен отговор, например 4.K:d4, белите биха изпреварили много съперника си в развитието и играта на черните с примамката не се оправдава по никакъв начин) 4...Дg5 5. K:f7?? (най-доброто продължение за белите е 5. О:f7+ Цe7 6. 0-0 Д:e5 7. О:g8 Т:g8. За фигура в допълнение към две пешки, белите след 8. c3, последвано от 9. d4 могат получите силен пешечен център и добра възможност за атака поради неудачната позиция на черния цар) 5...Д:g2 6. Тf1 Д:e4+ 7. Оe2 Кf3X.

Дамски гамбит

1. d4 Кf6 2. c4 e6 3. Кc3 d5 4. Оg5 Кbd7 (добър развиващ ход, по пътя е поставена примамка) 5. c:d5 (обикновено играят 5. Кf3 или 5. e3) 5...e:d5 6. К:d5? (правейки този ход, белите най-накрая се хващат на в примамката) 6 ... К:d5! 7. О:d8 Оb4+ и белите остават без фигура. За разлика от предишния пример, тази примамка може да бъде поставена с основателна причина, тъй като дори ако белите не попаднат в нея, тя не влошава позицията на черните.

Примамка в ендшпила

Често крайна пешка служи като примамка в ендшпила.^[1] Най-популярната игра на тази тема е първата партия от мача за световно първенство през 1972 г., в която световният шампион Борис Спаски поставя такава примамка, на която претендентът Роберт Фишер се хваща.

Диаграма 2
Борис Спаски – Роберт Фишер
Рейкявик, 1972

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

С хода 29. b5! Спаски оставя за примамка „отровната“ пешка h2, Фишер я взима 29. ... О:h2?? и губи офицера си.

Диаграма 3
Борис Спаски – Роберт Фишер
Рейкявик, 1972

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Крайна позиция – след хода на Спаски
56. Цd6 черните се предават.

В позицията на диаграма 2, получена след хода на Фишер 28. ... О:d6, Спаски играе 29. b5! като оставя незащитена крайната пешка h2. Фишер приема жертвата
29. ... О:h2??, но тя се превръща за него в „отровна“ пешка, защото Спаски затваря офицера му и той попада в капан: 30. g3 h5 31. Це2 h4 32. Цf3 Це7 33. Цg2 h:g3 34. f:g3 O:g3 35. Ц:g3. С офицер срещу 2 пешки белите печелят още една и достигат до крайната спечелена позиция на диаграма 3.

Диаграма 4
Борислав Ивков – Марк Тайманов
Белград, 1956

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Крайна позиция след 49.h6

В играта Борислав Ивков – Марк Тайманов, Белград 1956 г.^[2][3] черните се отказват от показаната позиция на диаграма 4, защото белите имат лесна победа, използвайки проходната си пешка a2 като примамка, за да отклонят царя на черните далеч от центъра и към дамския фланг, което позволява лесно произвеждане на пешката h6.

Вижте също

• Завличане
• Отвличане
• Шахматна тактика