Прицкер (награда)

Прицкер (на английски: Pritzker) е годишна архитектурна награда, връчвана от фондация „Hyatt“. Присъжда се на действащи архитекти, чиито работи демонстрират притежанието на качества като талант, широк кръгозор и отговорност. Архитекти, които имат значителни постижения в изграждането на естетическа заобикаляща ни среда посредством изкуството на архитектурата и в съгласие с принципите за хуманност.^[1] Наградата е основана от Джей А. Прицкер и съпругата му Синди и се финансира от фамилията Прицкер. Смятана е за един от най-престижните световни призове за архитектура. Често е определяна като еквивалент на Нобелова награда в архитектурата,^[2] а също може да бъде сравнена и с филмовите награди „Оскар“. Призът се присъжда независимо от националност, раса, вероизповедание или идеология.^[3] Лауреатите получават почетна грамота и парична сума в размер на $100 000 долара. До 1987 г. ограничен тираж от пластика на Хенри Мур се връчва заедно с наградата. След тази година се изработва бронзов медальон, който замества пластиката.^[1] На гърба му на латински е изписано: firmitas, utilitas, venustas (на български: устойчивост, утилитарност, наслада). Надписът е вдъхновен от римския архитект от античността – Витрувий.^[1]

Прицкер Pritzker Prize
Домакин	фондация „Хаят“
Дата	ежегодно
Възнаграждение	$ 100 000
Първо връчване	1979
Уебсайт	www.pritzkerprize.com
Прицкер Pritzker Prize в Общомедия

Изпълняващият длъжността изпълнителен директор на наградата всяка година отправя молба за издигане на номинации към хора от академичните среди, критици и експерти с интереси в сферата на архитектурата. Поканват се да направят номинации и носителите на приза. Всеки лицензиран архитект също може да изпрати персонално предложение преди 1 ноември всяка година. Журито се състои от между 5 и 9 членове, всеки един е експерт и признат професионалист в своята област – архитектура, образование, култура, бизнес и издателска дейност. Дебатирането се извършва в началото на годината върху получените номинации от предходната година. През пролетта се обявяват резултатите.

Заха Хадид (2004), Кадзуо Седжима (2010), Ивон Фарел (2020), Шели Макнамара (2020) и Ан Лакатон (2021) са жените, печелили наградата. Най-младият лауреат е французинът Кристиан де Портзампарк, 50-годишен в годината на награждаването му.

Лауреати[4]

Филип Джонсън, първият носител на наградата.

Йау Минг Пей

Ричард Майер

Оскар Нимайер

Алваро Сиза

Фумихико Маки

Тадао Андо

Сър Норман Фостър

Рем Куулхаас

Жан Нувел

Едуарду Соуто де Моура

Година	Лауреат	Националност	Примерна творба (година на реализация)		Място на церемонията
1979	Филип Джонсън	САЩ		Стъклената къща (1949)	Дъмбартън Оукс
1980	Луис Бараган	Мексико		Torres de Satélite (1957)	Дъмбартън Оукс
1981	Сър Джеймс Стърлинг	Великобритания		Seeley Historical Library (1968)	Строителен музей, Вашингтон
1982	Кевин Рош	САЩ		Сграда на Рицарите на Колумб, Ню Хейвън (1969)	Институт за изкуства, Чикаго
1983	Йау Минг Пей	САЩ		Източно крило на Националната художествена галерия, Вашингтон (1978)	Метрополитън музей, Ню Йорк
1984	Ричард Майер	САЩ		Висш музей за изкуство, Атланта (1983)	Национална художествена галерия, Вашингтон
1985	Ханс Холайн	Австрия		Абтайберг Мусеум, Мьонхенгладбах (1982)	Библиотека Хънтингтън
1986	Готфрид Бьом	Германия		Църква „Възкресение Христово“, Кьолн (1968)	Worshipful Company of Goldsmiths
1987	Кензо Танге	Япония		Катедрала „Непорочно зачатие на света Богородица“, Токио (1964)	Музей за изобразително изкуство „Кимбъл“
1988	Гордън Бъншафт	САЩ		Библиотека Бейнике за редки книги и ръкописи (1963)	Art Institute of Chicago
1988	Оскар Нимайер	Бразилия		Катедрала на Бразилия, Бразилия (1958)	Art Institute of Chicago
1989	Франк Гери	Канада САЩ		Концертна зала „Уолт Дисни“, Лос Анджелис (1999 – 2003)	Tōdai-ji
1990	Алдо Роси	Италия		Бонефантен Мусеум (1990)	Палацо Граси, Венеция
1991	Робърт Вентури	САЩ		Национална галерия в Лондон, крило „Сейнсбъри“ (1991)	Palacio de Iturbide, Мексико
1992	Алваро Сиза	Португалия		Pavilion of Portugal in Expo'98 (1998)	Библиотека „Харолд Уошингтън“
1993	Фумихико Маки	Япония		Tokyo Metropolitan Gymnasium (1991)	Пражки град
1994	Кристиан де Портзампарк	Франция		Посолство на Франция в Берлин (2003)	The Commons, Кълъмбъс, Индиана
1995	Тадао Андо	Япония		Nagaragawa Convention Center (1995)	Версайски дворец
1996	Рафаел Монео	Испания		Конгресен център „Курсаал“ в Сан Себастиан (1999)	Център „Гети“
1997	Свере Фен	Норвегия		Норвежки музей на ледниците във Ферланд (1991)	Музей Гугенхайм - Билбао
1998	Ренцо Пиано	Италия		Международно летище Кансай (1994)	Белият дом, Вашингтон
1999	Сър Норман Фостър	Великобритания		Милениъм Бридж, Лондон (2000)	Altes Museum
2000	Рем Куулхаас	Холандия		Посолство на Нидерландия в Берлин (2003)	Йерусалимски археологически парк
2001	Херцог & де Мерон	Швейцария		Тейт Модърн (2000)	Монтичело
2002	Глен Мъркът	Австралия		Berowra Waters Inn (1983)	Капитолий, Рим
2003	Йорн Утсон	Дания		Опера на Сидни (1973)	Кралска академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“
2004	Заха Хадид	Ирак Великобритания		Bridge Pavilion (2008)	Ермитаж, Санкт Петербург
2005	Том Мейн	САЩ		San Francisco Federal Building (2007)	Pritzker Pavilion, Millennium Park
2006	Паулу Мендес да Роша	Бразилия		Saint Peter Chapel, Campos do Jordão, São Paulo (1987)	Дворец Долмабахче, Истанбул
2007	Сър Ричард Роджърс	Великобритания		Седалище на „Лойд“ в Лондон (1986)	Банкетна къща, Уайтхол
2008[5]	Жан Нувел	Франция		Торе Агбар (2005)	Библиотека на Конгреса, Вашингтон
2009[6]	Петер Зумтор	Швейцария		Спа комплекс Therme Vals, Валс, Швейцария (1996)	Дворец на Законодателното събрание на Буенос Айрес
2010[7]	Кадзуо Седжима и Рюе Нишидзава	Япония		Музей за съвременно изкуство в Каназава (2003)	Остров Елис, Ню Йорк
2011[8]	Едуарду Соуто де Моура	Португалия		Общински стадион в Брага	Аудиториум „Андрю У. Мелон“, Вашингтон
2012	Уонг Шу	Китай		Музей на Нинбо, Нинбо	Пекин
2013[9]	Тойо Ито	Япония		Sendai Mediatheque, (2001)	Президентска библиотека и музей „Джон. Ф. Кенеди“, Бостън
2014	Шигеру Бан	Япония		Център „Жорж Помпиду“ в Мец (2010)	Държавен музей (Амстердам), Амстердам
2015[10]	Фрай Ото	Германия		Олимпийски стадион (Мюнхен) (1972)	New World Center, Маями
2016	Алехандро Аравена	Чили		Сиамските кули, Папски католически университет на Чили	Седалище на ООН, Ню Йорк
2017	Рафаел Аранда, Карме Пигем & Рамон Вилалта (RCR Arquitectes)	Испания		Библиотека „Свети Антоний“, Барселона (2008)	Дворец „Акасака“, Токио
2018	Балкришна Доши	Индия		Индийски институт по мениджмънт в Бенгалуру (1977 – 1992)	Музей „Ага Хан“, Торонто
2019[11]	Арата Исодзаки	Япония		Небостъргач „Мито“ в Мито (1990)	Версайски дворец
2020[12]	Ивон Фарел и Шели Макнамара	Ирландия		Корпус „Графтън“ на Университет Бокони (2007)	онлайн
2021[13]	Ан Лакатон и Жан-Филип Васал	Франция		Небостъргач „Bois le Prêtre“, социални жилища (2005)