Проклятието на фараоните

Проклятието на фараоните е суеверие, според което бърза смърт ще сполети всеки, който се докосне до погребална могила или мумия от фараонското царство на Древен Египет.

Посмъртната маска на Тутанкамон. Кайро, Египетски музей.

Съвременна легенда

Проклятието на фараоните се изгражда най-вече след печално известния случай със смъртта на откривателите на гробницата на Тутанкамон на 6 ноември 1922 г. ^[1].

Магическата природа на „проклятието“ се отрича от „чистата наука“, обаче фактите след срещата с погребалната маска на фараона са:

• лорд Джордж Хърбърт Карнарвън умира само 4 месеца след финансираното от него откритие^[2];
• само няколко дни след него умира и археолога Артур Мейс;
• след него умира и рентгенологът Арчи Рейд;
• месеци след Рейд умира американецът Джордж Гоулд, който също влязъл във фараонската гробница;
• в 1928 г. неочаквано умира и секретарят на Хауърд Картър – Ричард Бартел;
• в 1930 г. умира доведения брат на Хауърд Картър;
• след братът умира и вдовицата му;
• Хауърд Картър умира последен, само шест месеца преди началото на Втората световна война.

Критика

Обикновено „проклятието“ се приписва заради недоброжелателното и комерсиално отношение към археологическите паметници, които таят и крият паметта на човечеството.

Следва обаче да се разграничава недоброжелателното и вандалско отношение към артефактите от любителското и профанно такова. Например Керам пише за сполучливия израз на Йохан Винкелман от април 1748 г. по отношение на меценатството на кралската двойка на Неаполитанското кралство, спонсорирала разкопките на Помпей:

„

Разбират от старини толкова, колкото свиня от кладенчева вода.

“