Прокопий (великомъченик)

Прокопий Προκόπιος ο Καισαρεύς
великомъченик

Роден	III век Йерусалим
Починал	7 юли 303 г. Кесария, Римска империя
Религия	Католическа църква
Канонизация
Празник	8 юли 21 юли
Прокопий в Общомедия

Според житиетата му е син на християнин и езичница, поради което израства, като политеист.^[1] Cтава александрийски военачалник и като такъв веднъж, по време на буря, чува глас от небето и вижда кръст над себе си. Поръчва да му направят такъв кръст и го носи винаги със себе си, като талисман, а после се и покръства. Така че, когато след една от поредните му трудни победи майка му го приканва да пренесе жертва на римските богове, той този път отказва. Въпросът стига и до императора, който редом с майка му увещава Прокопий да се вразуми и да се откаже да почита само християнския бог, обаче не им се удава да го разубедят – дори заплашвайки го със смърт. Накрая е убит, подобно на стотици свои събратя-мъченици; през 303 г. е затворен, мъчен и посечен с меч (обезглавен е)^[2].

Според едно предание, заедно с Прокопий са измъчвани и 20 девойки, новопокръстени християнки, които той окуражава и затвърждава вярата им, убеждавайки ги, че са сред избраните за сватба с Божия син – висш дар, отреден не за всяка девойка. С това се обяснява обичаят при всяка венчавка в църква да се споменава и името на светеца Прокопий.

Прозвището Пчелар идва от вярването, че Свети Прокопий е покровител на пчелите, които имат важна роля в неговия култ и в обредите и обичаите около празника му. На 8 юли пчеларите стават още преди изгрев-слънце за да сварят пчелите в кошерите. На тези насекоми и тяхната продукция се приписват свръхестествени сили и влияния. За тях във фолклора се твърди, че са благословени от Бога и могат да прескачат границата на видимия и невидимия свят, като помощник и дясна ръка на доброто. Според тези представи пчелите имат способността да подслушват Дявола и да усещат злото, а силите му са зависими от тях за любимата си храна – меда, еликсира на живота, даващ сила и дълъг живот и създаван от пчелите, благодарение на тяхната благословеност. Съответно разните демонични създания, като юди, самодиви, (духовете на) страшни болести, Баба Шарка (демонът-носител на на болестите от тип шарка), орисници, не само не могат да сторят на пчелата нищо лошо, но и умилостивяват сърцата си (в смисъл на душите си) с медени питки. Медът въобще се счита в народните вярвания за средство за умилостивяване и за лек за корави сърца (т.е. за лоши и непреклонни в лошотията си характери).

Предвид всичко това обичаят и пчеларите да отиват на празника на св. Прокопий при пчелите с 2 бели (от бяло брашно) погачи/обредни хлябове (едната, наречена „боговица“ е за Господ, другата, наречена „светец“ за св. Прокопий), кадят пред кошерите хляба, намазват го с мед и после го раздават на съседи и познати за здраве и берекет/благополучие, включително и за добър мед. Кошерите се „подрязват“, което ще рече, че от всеки се отчупва по парче от медената пита в него. На този първи мед се гледа, като на магически и се полза, като цяр, лекуващ всякакви болести. Особено полезен се счита за децата при болки в гърло, а за всички възрасти – при ухапвания и отравяния от страна на членестоноги. Затова традицията препоръчва да се скъта на сигурно място и да се пази през цялата година, включително и за да се мажат питите в чест на Баба Шарка, а също и челата на децата, момите и невестите (т.е. на младите жени), за да не ги хващат уроки.

Задължително на трапезата се слага и прикадява мед. По-късно той се съхранява и служи за лек. Останалите ястия се приготвят от пренесеното в жертва животно, тоест от курбана по случай празника. В този ден не се работи, за да не „изрови облак полето“. Жените пазят празника, за да има „държат“ децата, да растат живи и здрави.

Прокопий (великомъченик)

Житие

Фолклор

Вижте също

Източници

Wikiwand - on