Процентно споразумение

Процентно споразумение или Срещата с процентите (на английски: Percentages agreement) е неформално споразумение между премиерите на Съветския съюз Йосиф Сталин и на Великобритания Уинстън Чърчил за определяне на сферите на влияние в Югоизточна Европа след края на Втората световна война.

Факсимиле на предложените от Чърчил и приети от Сталин проценти

То е постигнато по време на Московската конференция на 9 октомври 1944 г. По време на среща със Сталин Чърчил предлага Съветският съюз да има 90% влияние в Румъния и 75% в България, Великобритания да има 90% влияние в Гърция, а в Югославия и Унгария влиянията да са по 50%, а Сталин одобрява по принцип предложението, поставяйки отметка с молив.^{[1][2][3][4][5][6]} На следващия ден, 10 октомври, външните министри Вячеслав Молотов и Антъни Идън продължават да преговарят по споразумението, изменяйки стойностите за България и Унгария на 80% съветско влияние.^[7]

На 10 октомври Чърчил информира за договореностите американския представител Хариман, който отсъства от срещата за Процентното споразумение.^[8] То не е оформено официално, заради резервираното отношение на американците към подобни тайни сделки, които смятат за остатък от отминаваща епоха на империализъм.^[7]

Процентното споразумение има ограничени практически последствия. При уговарянето му, Съветският съюз е окупирал изцяло Румъния и България и започва настъплението си в Югославия и Унгария, а по-късно започва налагането на тоталитарна система във всички страни под негов контрол, независимо от конкретните проценти в споразумението. Основният практически резултат от него е, че Съветският съюз не навлиза в Гърция, позволявайки на Великобритания да окупира страната.^[7] Първоначално Съветският съюз ограничава до известна степен активността на комунистическите паравоенни сили в Гърция,^[7] но не след дълго вече подкрепя комунистите в започналата Гражданска война.^[9]