Пршемисловци

Пршемисловци (на чешки: Přemyslovci) – средновековна чешка княжеска (VII в. – 1086; 1092 – 1158; 1174 – 1198) и кралска династия 1086 – 1092; 1158 – 1174; 1198 – 1306), управлявала също в Полша (1300 – 1306) и Унгария (1301 – 1305).^[1]

Пршемисловци
Информация
Владение	Бохемия и Моравия
Страна	Бохемия и Моравия Полша, Унгария, Австрия, Силезия
Парентална династия	няма
Титли	княз, херцог, крал
Основател	Борживой
Последен владетел	Вацлав III
Настоящ потомък	няма
Основаване	870
Разпадане	1521 г.
Националност	Чехи
Кадетски линии	няма
Пршемисловци в Общомедия

Според Чешка хроника на Козма Пражки името на династията произлиза от името на Пршемисъл Орач – съпруг на легендарната чешка княгиня Либуше и първи законодател на чехите. Според историята на Козма Либуше приела властта от баща си Крок. Една от основните функции на княза по това време е да раздава правосъдие, което се извършвало на специално място под един стар дъб. Един от мъжете на племето обаче се разбунтувал срещу женското правосъдие и Либуше била принудена да изпрати хора, които да ѝ намерят жених. Това бил Пршемисъл Орач, когото пратениците намерили на нивата и го взели, за да го направят свой княз. Той измислил първите чешки закони и наредби.^[1]

Легендарни владетели

Страницата от Chronica Boemorum, на която са написани имената на легендарните чешки владетели

• Пршемисъл Орач
• Незамисъл
• Мната
• Войен
• Внислав
• Кршесомиъл
• Неклан
• Хостивит

Първият исторически засвидетелстван представител на династията обаче е княз Борживой I, покръстен през 874 г. от св. Методий. До края на XI в. Пршемисловците се титулували с княжеско достойнство. През 1085 г. княз Вратислав I, a през 1198 г. и княз Владислав II, били удостоени с титлата Крал на Чехия лично от Свещения Римски император. Въпреки това титлата все още не се предава по наследство.^[1]

През 1198 г. княз Отокар I получава кралската титла в знак на благодарност от император Фридрих II, който през 1212 признал титла Крал на Бохемия за наследство на потомците на Отокар II. През 1300 чешкият крал Вацлав II е коронован и за крал на Полша. Царуването на Пршемисловците в Полша обаче е кратко – то продължава до 1306 г., когато смъртта на Вацлав III отбелязва края на династията в Бохемия, където се възцаряват Люксембургите, и в Полша, където на власт се връщат Пястите.^[1]

Князе и крале на Чехия (Бохемия) (сл. 870 – 1198)

КНЯЗЕ (сл. 870 – 1086), (1092 – 1158), (1174 – 1198) и КРАЛЕ на ЧЕХИЯ (1086 – 1092), (1158 – 1174)^[1][2][3]

Картинка	Години на управление	Владетел (години на раждане и смърт)	Съпруги и деца	Събития
	сл. 870 – ок. 894	Борживой I († ок. 894), син на Хостивит	∞ Людмила († 921) 1.Спитигнев I († 915); 2.Вратислав I († 13.2.921)	През 873 г. се покръства и започва да разпространява християнството в своите земи. Чехия е вече значително в териториално отношение славянско княжество.
	ок. 894 – 915	Спитигнев I († 915), първи син на Борживой I	неженен	Съумява да отблъсне нашествието на унгарските племена, унищожили съседна Великоморавия (906), и да остане независим от Германското кралство.
	915 – 921	Вратислав I († 13.2.921), втори син на Борживой I	∞ Драхомира († сл. 935): 1.Вацлав I Свети (Венцеслав) (сл. 905 – 28.9.935); 2.Болеслав I Страшни († 15.7.972); 3.Спитихнев	Утвърждава християнството сред чехите, макар че съпругата му е езичница от племето на лютичите.
	921 – 935	Вацлав I Свети (Венцеслав) (сл. 905 – 28.9.935), първи син на Вратислав I	неженен	Възпитан в християнски дух от баба си, княгиня Людмила, скоро настройва срещу себе си силна езическа групировка, оглавена от майка му Драхомира и по-малкия му брат Болеслав I Страшни. През 935 жертва на езичниците стават Людмила и Вацлав I, канонизиран по-късно като мъченик.
	935 – 972	Болеслав I Страшни († 15.7.972), втори син на Вратислав I	∞ Бягота: 1.Дубравка (ок. 922 – 992), ∞ (965) за полския княз Мешко I; 2.Болеслав II Благочестиви (до 929 – 7.2.999); 3.Страхкваст (Кристиан) (929 – 996); 4.Млада, абатиса в манастира „Св. Георги“ в Прага	Принуден е да се помири с християните за да запази властта си. Поставя началото на амбициозна външна политика и стабилизира централната власт в Чехия. През 955 г. чешката войска помага на германския крал Ото I да нанесе съкрушителна победа над унгарците в битката при лека Лех. Съюзът с полския крал Мешко I допринася за решението на последния да приеме християнството заедно със своя народ през 966 г.
	972 – 999	Болеслав II Благочестиви (до 929 – 7.2.999), първи син на Болеслав I Страшни	∞ Ема († 1005/06): 1.Болеслав III Червенокосия († 1037); 2.Яромир († 4.11.1035); 3.Олдржих († 9.11.1034)	Известен е със своето благочестие и с покроветелственото си отношение спрямо църквата. По негово време е основан епископски център в Прага, превърнал се в ядро на чешката църковна организация.
	999 – 1002 1003	Болеслав III Рижия († 1037), първи син на Болеслав II Благочестиви	∞ Предислава, дъщеря на великия киевски княз Владимир I	При него Чехия навлиза в период на временна нестабилност и вътрешно разделение. Търпи поражение във войната с Полша и попада в плен на своя противник Болеслав I Храбри и умира през 1037 г. без да възвърне свободата си.
	1003 1004 – 1012 1033 – 1034	Яромир († 9.11.1034), трети син на Болеслав II Благочестиви	неженен
	1012 – 1033 1034	Олдржих († 4.11.1035), втори син на Болеслав II Благочестиви	∞ Божена († 1055): 1.Бржетислав I (ок. 1005 – 10.1.1055); 2.Вратислав († 1055), свещеник
	1034 – 1055	Бржетислав I (ок. 1005 – 10.1.1055), син на Олдржих	∞ 1035 за Юдит († 1058), дъщеря на граф Хайнрих фон Швайнфурт: 1.Спитигнев II (1031 – 28.1.1061); 2.Вратислав II (ок. 1035 – 14.1.1092); 3.Конрад I Бърненски († 6.9.1092), основател на клона Пршемисловци-Бърно; 4.Яромир († 1089), епископ на Прага от 1068, канцлер (1077 – 1084) на германския крал Хайнрих IV; 5.Ота I Красивия († 1087), основател на клона Пршемисловци-Оломоуц	Възстановява авторитета на Чехия в Централна Европа и присъединява редица полски територии. първият владетел, установил принципа на първородството като основополагащ при определянето на престолонаследник.
	1055 – 1061	Спитигнев II (1031 – 28.1.1061), първи син на Бржетислав I	∞ Ида, дъщеря на маркграф Дитрих I фон Майсен: 1.Святобор (Дитрих) († 1086), патриарх на Аквилея (1084 – 1085)	След продължителна борба с братята си отнема тяхното наследство – областта Моравия.
	1061 – 1092	Вратислав II (ок. 1035 – 14.1.1092), втори син на Бржетислав I	∞ 1. 1056 за Аделаида (ок. 1040 – 1062), дъщеря на унгарския крал Андраш I: 1.Юдит (1056/58 – 1085), ∞ ок. 1080 за полския княз Владислав I Херман; 2.Людмила († ок. 1100), монахиня; 3.Бржетислав II († 22.12.1100); 4. Болеслав († 1091), княз на Оломоуц; ∞ 2. 1062/63 за Светослава (1041/48 – 1126), дъщеря на полския княз Кажимеж I: 1.Борживой II (ок. 1064 – 2.2.1124); 2.Юдит († 1108), ∞ (1088) за маркграф Випрехт фон Гройц; 3.Владислав I († 12.4.1125); 4.Собеслав I (ок. 1075 – 14.2.1140)	Първият от чешките владетели, който получава кралска титла през 1085 г. от германския император Хайнрих IV, под името Вратислав I, без правота да я предава в наследство.
	1092	Конрад I (6.9.1092), трети син на Бржетислав I	∞ за Вилпирка, дъщеря на граф Фридрих I фон Тенглинг
	1092 – 1100	Бржетислав II (22.12.1100), първи син на Вратислав II	∞ 1094 за Луитгарда, дъщеря на граф Адалберт I фон Виндберг: 1.Бржетислав († 1130)
	1101 – 1107 1117 – 1120	Борживой II (ок. 1064 – 2.2.1124), трети син на Вратислав II	∞ 1100 за Герберга, дъщеря на австрийския маркграф Леополд II: 1.Яромир († 1135); 2.Спитихнев († 1157); 3.Леополд († 1142), княз на Оломоуц (1135 – 1137); 4.Албрехт († 1124); 5.Рикса († 1124)
	1107 – 1109	Святополк Оломоуцки († 21.9.1109), първи син на Ота I Красивия, пети син на Бржетислав I	∞ за Хилда 1.Вацлав I (1107 – 1130), княз на Оломоуц (1126 – 1130)	Взема активно участие в размириците в началото на 12-ти век и претендира за чешката княжеска корона.
	1109 – 1117	Владислав I († 12.4.1125), четвърти син на Вратислав II	∞ за Рикса († 1125), дъщеря на херцог Хайнрих фон Берг 1.Сватава († 1146), ∞ 1124 за граф Бернхард II фон Баден; 2.Владислав II († 18.1.1175); 3.Деполд I († 1167), ∞ 1153 за Сибила (Гертруда), дъщеря на бранденбургския маркграф Албрехт I Мечката; 4.Индржих († 1169), ∞ за Малгоржата († 1186)
	1125 – 1140	Собеслав I (ок. 1075 – 14.2.1140), пети син на Вратислав II	∞ 1123 за Аделаида (ок. 1106 – 1140), дъщеря на унгарския принц Алмош Арпад 1.Владислав († 1165), княз на Оломоуц (1137 – 1140), ∞ за неизвестна дъщеря на бранденбургския маркграф Албрехт I Мечката; 2.Собеслав II (ок. 1128 – 29.1.1180); 3.Мария, ∞ (1) за австрийския маркграф Леополд IV фон Бабенберг (ок. 1108 – 1141); ∞ (2) за херцога на Каринтия Херман II († 1181); 4.Олдржих II (1134 – 1177), ∞ (1) за Цецилия, дъщеря на тюрингския ландграф Лудвиг I; ∞ (2) за София, дъщеря на маркграф Ото Богатия фон Мейсен	По негово време чешките владетели придобиват правото да участват в избора на германските императори.
	1140 – 1172	Владислав II († 18.1.1175), първи син на Владислав I	∞ (1) (ок. 1140) за Гертруда (1119 – 1150), дъщеря на австрийския маркграф Леополд III: 1.Бедржих (Фредерик) (†25.3.1189); 2.Агнешка (†1228), абатиса в манастира „Св. Георги“ в Прага; 3.Сватоплук (†1169), ∞ 1164 за Одоло (Елена), дъщеря на унгарския крал Геза II; 4.Войтех (Адалберт) III (†1200), архиепископ на Залцбург (1168 – 1177; 1183 – 1200); ∞ (2) (1153) за Юдит (†1174), дъщеря на тюрингския ландграф Лудвиг I: 1.Пршемисъл I Отакар (ок. 1155 – 15.12.1230); 2.Владислав (Индржих) III (†12.8.1222); 3.Рикса (†1182), ∞ 1177 за австрийския херцог Хайнрих II Язомиргот	През 1158 г. германският император Фридрих I Барбароса го удостоява с кралска титла под името Владислав I.
	1172 – 1173 1178 – 1189	Бедржих (Фредерик) († 25.3.1189), първи син на Владислав II	∞ (1157) за Елизабет (1144/50 – 1189), дъщеря на унгарския крал Геза II: 1.Елена, ∞ 1164 за византийския принц Петрос Комнин; 2.София (†1195), ∞ 1186 за маркграф Албрехт фон Мейсен (1158 – 1195); 3.Людмила (ок. 1170 – 1240), ∞ (1) (ок. 1180) за Албрехт III фан Боден (1165 – 1197); ∞ (2) (1204) за баварския херцог Лудвиг I
	1173 – 1178	Собеслав II (ок. 1128 – 29.1.1180), втори син на Собеслав I	∞ 1173/77 за Елжбета (ок. 1152 – 1209), дъщеря на полския княз Мешко III Стари
	1189 – 1191	Конрад II Ото (†9.9.1191), племенник на Собеслав II, от клона Пршемисловци-Бърно	∞ 1176 за Ейлика (†1214), дъщеря на граф Ото фон Вителсбах	Княз на Моравия в Бърно и Оломоуц от 1189
	1191 – 1192	Вацлав II (1137 – 1192), пети (най-малък) син на Собеслав I	неженен
	1192 – 1193 1197 – 1198	Пршемисъл I Отакар (Отокар I) (ок. 1155 – 15.12.1230), четвърти син на Владислав II	∞ (1) (1187, развод 1198) за Аделхайд (Аделаида) (†1211), дъщеря на маркграф Ото II фон Мейсен: 1.Вратислав (1188 – 1235); 2.Маркета (Дагмар) (†1212), ∞ (1205) за датския крал Валдемар II; 3.Божислава (†ок. 1223), ∞ за Хайнрих I фон Ортенбург (†1241); 4.Хедвига, монахиня в манастира „Св. Георги“ в Прага. ∞ (2) (1198) за Констанция (ок. 1180 – 1240), дъщеря на унгарския крал Бела III: 1.Юдита (Бохуслава) (ок. 1202 – 1230), ∞ 1213 за херцога на Каринтия Бернхард фон Спанхайм (1176/81 – 1256); 2.Анна (1204 – 1265), ∞ 1214/18 за княза на Долна Силезия Хенрик II Набожни (1196/1204 – 1241); 3.Вацлав I (1205 – 23.9.1253); 4.Владислав (1207 – 1228), маркграф на Моравия от 1224; 5.Пржемисъл (1209 – 1239), маркграф на Моравия от 1228, ∞ за Маргарита (†1261/71), дъщеря на херцог Ото фон Меран; 6.Блажена (Вилхелмина) (1210 – 1281), неомъжена; 7.Агнешка (1211 – 1283), абатиса на францисканския манастир в Прага	През 1198 г. Пршемисъл I Отакар получава кралска титла под името Отакар I и тя остава завинаги у потомството му. Император Фридрих II признава през 1212 г. кралския статут на Чехия, а след смъртта на княз Владислав III Индржих (1222) и Моравия се връща в пределите на кралстовто.
	1193 – 1197	Индржих Бржетислав (†1197), първи братовчед на Пршемисъл I Отакар	неженен	Епископ на Прага от 1182 г.
	1197	Владислав III Индржих (†12.8.1222), пети син на Владислав II	∞ за Хедвига, от която няма деца	Маркграф на Моравия (1192 – 1222)

Крале на Чехия, Полша и Унгария

КРАЛЕ на ЧЕХИЯ (1198 – 1306), ПОЛША (1300 – 1306) и УНГАРИЯ (1301 – 1305)^[1][3]

Картинка	Години на управление	Владетел (години на раждане и смърт)	Съпруги и деца	Събития
	1198 – 1230	Пршемисъл I Отакар (ок. 1155 – 15.12.1230), четвърти син на Владислав II	∞ (1) (1187, развод 1198) за Аделхайд (Аделаида) (†1211), дъщеря на маркграф Ото II фон Мейсен: 1.Вратислав (1188 – 1235); 2.Маркета (Дагмар) (†1212), ∞ (1205) за датския крал Валдемар II; 3.Божислава (†ок. 1223), ∞ за Хайнрих I фон Ортенбург (†1241); 4.Хедвига, монахиня в манастира „Св. Георги“ в Прага. ∞ (2) (1198) за Констанция (ок. 1180 – 1240), дъщеря на унгарския крал Бела III: 1.Юдита (Бохуслава) (ок. 1202 – 1230), ∞ 1213 за херцога на Каринтия Бернхард фон Спанхайм (1176/81 – 1256); 2.Анна (1204 – 1265), ∞ 1214/18 за княза на Долна Силезия Хенрик II Набожни (1196/1204 – 1241); 3.Вацлав I (1205 – 23.9.1253); 4.Владислав (1207 – 1228), маркграф на Моравия от 1224; 5.Пржемисъл (1209 – 1239), маркграф на Моравия от 1228, ∞ за Маргарита (†1261/71), дъщеря на херцог Ото фон Меран; 6.Блажена (Вилхелмина) (1210 – 1281), неомъжена; 7.Агнешка (1211 – 1283), абатиса на францисканския манастир в Прага	През 1198 г. Пршемисъл I Отакар получава кралска титла под името Отакар I и тя остава завинаги у потомството му. Император Фридрих II признава през 1212 г. кралския статут на Чехия, а след смъртта на княз Владислав III Индржих (1222) и Моравия се връща в пределите на кралстовто.
	1230 – 1253	Вацлав (Венцеслав) I Едноокия (1205 – 23.9.1253), втори син на Отакар I	∞ 1228 за Кунигунда (ок. 1200 – 1248), дъщеря на германския крал Филип Швабски: 1.Вацлав (Владислав) (†1247), маркграф на Моравия, херцог на Австрия (1246 – 1247), ∞ (1246) за Гертруда, дъщеря на австрийския принц Хайнрих; 2.Пршемисъл II Отакар (1233 – 26.8.1278); 3.Божена (Беатриса) (†1286), ∞ (1243) за бранденбургския маркграф Ото III (†1267); 4.Агнешка (†1268), ∞ (1244) за маркграф Хайнрих III фон Майсен	Активно се намесва в германските междуособици. Първоначално взема страната на князете срещу император Фридрих II, а след това воюва с Австрия. управлението му минава под знака на постоянната борба с чешката аристокрация, която се опитва да ограничи властта му. Безуспешно се опитва да наложи за херцог на Австрия първородния си син Вацлав (Владислав).
	1253 – 1278	Пршемисъл II Отакар (1233 – 26.8.1278), втори син на Вацлав (Венцеслав) I Едноокия	∞ (1) (1252, развод 1260) за Маргарет (†1267), дъщеря на австриййския херцог Леополд VI, от която няма деца; ∞ (2) (1261) за Кунигунда (†1285), дъщеря на черниговския княз Ростислав Михайлович: 1.Кунигунда (1265 – 1321), ∞ (1291, развод 1302) за мазовецкия княз Болеслав II (1251 – 1313); 2.Агнежка (1269 – 1296), ∞ (1289) за австрийския херцог Рудолф II (1271 – 1290); 3.Вацлав II (27.9.1271 – 21.6.1305)	маркграф на Моравия (1247 – 1278) херцог на Австрия (1251 – 1278) херцог на Каринтия и Щирия (1269 – 1278) Един от най-забележителните владетели на Чехия през Средновековието. След като Бабенбергите прекратяват съществуването си, той е избран за херцог на Австрия (1251). През 1261 г. присъединява Щирия и други германски земи и се превръща в най-могъщия европейски владетел, зависим от Свещената Римска империя. Влиза в конфликт с новия император Рудолф I и е победен, лишен е от германските си завоевания и през 1276 г. е прогонен от земите на империята. Покорява се на Рудолф I и рангът му на имперски княз е възстановен, но скоро подновява борбата и загива в битка с императора през 1278 г.
	1278 – 1305	Вацлав II (27.9.1271 – 21.6.1305), син на Пршемисъл II Отакар	∞ (1) (1285) за Юдит (Юта) (1271 – 1297), дъщеря на германския император Рудолф I: 1.Вацлав III (6.10.1289 – 4.8.1306); 2.Анна (1290 – 1313), ∞ 1306 за херцога на Каринтия Индржих Корутански (†1335); 3.Елишка (Елжбета) (1292 – 1330), ∞ 1310 за граф Ян Люксембургски (1296 – 1346); 4.Малгоржата (1296 – 1322), ∞ 1308/10 за Болеслав III Щедри (1291 – 1352), княз на Бжег, Лигниц и Вроцлав. ∞ (2) (1303) за Рикса-Елжбета (1288 – 1335), дъщеря на полския крал Пшемисъл II: 1.Агнешка (1305 – 1337), ∞ (1316) за силезко-яворския княз Хенрик II (1292/96 – 1346)	княз на Краков (1291 – 1305) крал на Полша (1300 – 1305) Когато Вацлав II наследява баща си той е малолетен, затова първоначално негов опекун е вуйчо му, бранденбургския маркграф Ото III. За разлика от баща си, той води политика на добросъседство и отделя повече внимание на развитието на стопанството и градския живот в Чехия През 1300 г. е избран за крал на Полша. Прекомерното засилване на неговото влиание му спечелва врагове в лицето на Хабсбургите.
	1305 – 1306	Вацлав III (6.10.1289 – 4.8.1306), син на Вацлав II	∞ 1305 за Виола-Елжбета (1287/91 – 1317), дъщеря на тешинския княз Мешко I, от която няма деца	крал на Унгария (Ласло V, 1301 – 1305) крал на Полша (1305 – 1306). За да запази властта си над Полша той се отказва от унгарския престол в полза на баварския херцог Ото III. Влиза в противоборство с представитела на династията Пясти, Владислав I Локетек, но губи борбата и е убит Оломоуц. Той е последният представител на династията Пршемисловци и правата му над короната на Чехия преминават у неговата сестра Елишка (Елжбета) и съпруга ѝ – граф Ян Люксембургски.

Външни препратки

• ((cs)) Full premyslid family tree|Генеалогия на Пшемисловците Архив на оригинала от 2013-10-16 в Wayback Machine.