Птолемеи

Птолемеите са династия с македонски произход,^[1] управлявала Египет от 305 г. пр. Хр. до 31 г. пр. Хр.

Златна монета от времето на Птолемей IV

След смъртта на Александър Македонски през 323 г. пр. Хр. империята му е поделена между неговите най-влиятелни пълководци (диадохи). Една от най-силните сред държавите на диадохите е царството на Птолемеите с център в Египет. То води началото си от Птолемей I, син на македонския военачалник Лаг. През 305 г. пр. Хр. той се обявява за фараон, а владенията му включват освен Египет и Либия, Финикия и някои острови в Средиземно море.

Египтяните скоро приемат Птолемеите като наследници на фараоните в отново независимия Египет. Под управлението на наследниците на Птолемей Египет преживява времена на могъщество и културен разцвет, довели до утвърждаването му като водеща сила в Източното Средиземноморие.

Египет става независима елинистична държава. Владетелите разширяват египетската бюрократична система и ограничават властта на жреците. През 3 век пр.н.е. египетската столица Александрия се превръща в основно научно средище. Развиват се философията, математиката, астрономията, медицината, изкуството. Птолемей I създава Музейона, а Птолемей II – известната Александрийска библиотека към него. Продължава процесът на взаимно проникване между елинската и ориенталската култура. Държавен език е гръцкият. Постоянно нарастващата мощ на Рим започва да ограничава самостоятелността на египетските владетели, а в страната често избухват бунтове и безредици (напр. Птолемей IV Филопатор), в които важна роля играят враждебните настроения на египтяните към гърците и династичните борби.

Списък на владетелите

Историята и генеалогията на Птолемеите е трудна за проследяване, тъй като всичките царе приемат името Птолемей и се женят често за сестрите си, наричащи се обикновено Клеопатра, Арсиное или Береника. Династията на Птолемеидите властва чак до 30 г. пр. Хр, когато след самоубийството на най-известния представител на династията Клеопатра VII Египет става римска провинция.

• Птолемей I Сотер (305-282 г. пр. Хр.) женен първо за Евридика, после за Береника I
• Птолемей II Филаделф (284-246 г. пр. Хр.) женен първо за Арсиноя I, после за Арсиноя II Филаделфа; управлява съвместно с Птолемей Епигон (267-259 г. пр. Хр.)
• Птолемей III Евригет I (246-222 г. пр. Хр.) женен за Береника II
• Птолемей IV Филопатор (222-204 г. пр. Хр.) женен за Арсиноя III
• Птолемей V Епифан (204-180 г. пр. Хр.) женен за Клеопатра I
• Птолемей VI Филометор (180-164 г. пр. Хр., 163-145 г. пр. Хр.) женен за Клеопатра II
• Птолемей VII Неос Филопатор (така и не се възкачва на трона)
• Птолемей VIII (170-163 г. пр. Хр., 145-116 г. пр. Хр.) Евригет II (Фискон) женен първо за Клеопатра II, после за Клеопатра III (Кокке)
• Клеопатра II (132-124 г. пр. Хр.) Филометора Сотейра, в опозиция на Птолемей VIII
• Птолемей IX Филометор Сотер II (Латир) (116-107 г. пр. Хр., 88-81 г. пр. Хр.) женен първо за Клеопатра IV, после за Клеопатра Селена; управлява съвместно с Клеопатра III при първото си царуване
• Птолемей X Александър I (107-88 г. пр. Хр.) женен първо за Клеопатра Селена, после за Береника III; управлява съвместно с Клеопатра III до 101 г. пр. Хр.
• Береника III Филопатор (81-80 г. пр. Хр.)
• Птолемей XI Александър II (80 г. пр. Хр.), оженил се за Береника III, с която управлява съвместно до смъртта и, а след това – самостоятелно за 18/19 дни
• Птолемей XII Неос Дионис (Авлет) (80-58 г. пр. Хр., 55-51 г. пр. Хр.) и Клеопатра V
• Клеопатра VI Трифена (58-56 г. пр. Хр.
• Береника IV Епифанея (56-55 г. пр. Хр.)
• Клеопатра VII Теа Неотера (51-30 г. пр. Хр.); управлява съвместно с Птолемей XIII (51-47 г. пр. Хр.)
• Арсиноя IV (48-47 г. пр. Хр.) в опозиция на Клеопатра VII
• Птолемей XIV (47-44 г. пр. Хр.) съвместно с Клеопатра VII
• Птолемей XV Цезарион (44-30 г. пр. Хр.) съвместно с Клеопатра VII