Публий Валерий Попликола

Публий Валерий Попликола също Публикола (на латински: Publius Valerius Poplicola; Publicola; † 503 пр.н.е.) e римски политик. Той е един от четиримата аристократи, които са начело на бунта довел до свалянето на царския режим в Рим и създаването на Римската република. Попликола е един от първите консули заедно с Луций Юний Брут през 509 пр.н.е.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Публий Валерий Попликола.

---

Публий Валерий Попликола P.Valerius Vol.f. Poplicola
Роден	VI век пр.н.е.
Починал	503 г. пр.н.е. Рим, Римска република
Награди	Триумф (509 пр.н.е.)[1] Триумф (504 пр.н.е.)[1]
Семейство
Майка	неизв.[2]
Братя/сестри	Марк Валерий Волуз[2][1] Маний Валерий Максим[2][1]
Съпруга	неизв.[2]
Деца	Публий Валерий Попликола[2][1]
Публий Валерий Попликола в Общомедия

Попликола e от богатия патрициански род Валерии — клон Попликола. Неговият баща е Валерий Волез, а брат му Марк Валерий Волуз e консул през 505 пр.н.е. Попликола има и дъщеря на име Валерия.

Когато Брут е убит^[3] в битката с етруските, той поема ръководството и изтласква етруските обратно. Връща се като победител в Рим и празнува своя триумф по улиците на града.^[4]

Създава длъжността квестор — човек, който управлява финансите на Рим. Попликола успява да убеди голяма част от сабините да се заселят в Рим. Един от тези племенни князе, сабинецът Атус Клавзус (Attus Clausus), е прародител на по-късните императори Тиберий и Клавдий.

Той е обичан от народа и бива избран три пъти за консул. Според списъка на консулите (fasti consulares) той е консул през 509, 508, 507 и 504 пр.н.е. През 503 пр.н.е. е убит в битка срещу едно от сабинските племена.

Неговите наследници през следващите векове са много уважавани в Рим. Единствено Валериите имат правото да погребват своите умрели в града зад градските стени.